— Добрият край оправя всичко, а?
— Той не е направил нищо лошо. Режимът се крепеше на убийци и крадци, но той не е от тях.
— Само дето ги е поддържал четиресет години.
Тя изправи гръб.
— Аз все още вярвам в социализма, на практика неговите идеи са осъществени във Франция и в Швеция. Ако държиш да сочиш с пръст някого, по-добре обвини онази свиня, наложена от Москва. С баща ти направихме всичко по силите си. И няма да се извинявам за това.
Политика, колективна вина, сътрудничество — всичко това му се струваше по-досадно и отпреди.
— Както и да е — рече Катя. — Мислех си, че може да решиш да се върнеш у дома. Детската ти стая в апартамента със сигурност е по-хубава от тази. Предполагам, че сега ще искаш да довършиш образованието си в университета, ако живееш с нас, няма да плащаш наем. Може да започнем начисто като семейство.
— Мислиш ли, че това е добра идея?
— Да, честно казано. Ако предпочиташ, може да живееш във вилата, но ще трябва да пътуваш всеки ден. А и може и да я продадем.
— Какво?!
— Да, колкото и да не е за вярване, из града вече са плъзнали западни строителни предприемачи. Един от тях е ходил до Мюгелзее, разговарял е със съседите, предлагал им е твърда валута.
— Ще продадете вилата… — рече той замаяно.
— Тя и без това е грозна. Баща ти е на друго мнение, разбира се, но той е сантиментален. Предприемачът е споменал, че възнамерява да събори къщите и да направи игрище за голф край езерото. Западняците не са толкова сантиментални.
Отвъд сковаващия страх от събарянето и разкопаването на целия терен, Андреас се чувстваше предаден от Републиката. Всичко, до което тя се докоснеше, се разпадаше. Не можеше да се защити дори и от западните спекуланти. Той винаги беше знаел колко смехотворно нелепа е тя, но сега нелепостта ѝ не будеше у него смях.
— Какво ще кажеш? — попита игриво Катя.
Андреас нямаше избор. Той пристъпи в стаята и затвори вратата.
— Искаш да се прибера у дома, нали така?
— Това би означавало много за мен. Време е отново да тръгнеш нагоре, да се издигнеш. С твоите способности можеш да направиш докторантура за три години.
— Съгласен съм, хубаво би било да се издигна. Но първо трябва да направите нещо за мен.
Тя сви нацупено устни.
— Не ми е много приятно да се пазариш с мен.
— Не се притеснявай. Не ме интересува какво си правила. Наистина. За съвсем друго говоря.
Той гледаше как лицето ѝ се преобрази, едва доловима налудничава промяна в изражението, излязла наяве вътрешна борба, заблудата ѝ, че е любяща майка, недоволство от усилието, което се изисква от нея. Почти му стана жал за нея. Тя искаше всичко да става лесно и когато това не се случеше, нямаше нито силата, нито търпението да отстоява позицията си.
— Ще се прибера у дома — продължи Андреас, — но първо трябва да измъкнете моето досие от Държавна сигурност. Искам всичко, което имат за мен. Всички папки. Искам ги в ръцете си.
Катя се намръщи.
— Какво имат за теб?
— Компромати вероятно. Които няма да ми позволят да се издигна. И които ще хвърлят кал и по теб.
— Какво си направил? Нещо нередно ли си направил?
Въпросът ѝ му донесе невероятно облекчение. Очевидно Щази бяха преустановили разследването си, без да уведомят родителите му.
— По-добре да не знаеш — отговори той. — Просто ми набавете досието. Аз ще се погрижа за останалото.
— Сега всички искат досиетата си. Сътрудниците на службите в цялата страна треперят от страх и в Щази си дават сметка за това. Досиетата са тяхната застраховка.
— Да, но членовете на Централния комитет едва ли ги е страх толкова. В настоящия момент една молба да предадат досието ми сигурно ще е нещо съвсем нормално.
Тя се взря в лицето му уплашено.
— Какво си направил?
— Сигурен съм, че ти би се гордяла с мен, ако го узнаеше. Но за другите може и да не изглежда така.
— Може да помоля баща ти — въздъхна Катя. — Той едва се съвзе след предишното ти провинение. Сега може би не е най-подходящият момент да му сервирам ново.
— Не ме ли обичаш, майко?
Хваната натясно от въпроса, тя се съгласи да му помогне. На раздяла и на двамата им се стори необходимо да се прегърнат, колко странна беше прегръдката им, какво отвратително извращение. Майка му, която не беше способна на истинска любов, се преструваше, че го обича, а Андреас, който наистина я обичаше, се възползваше от престорената ѝ любов. Той намери спасение в онова кътче в ума си, където беше скрита чистата му любов към Анагрет.