— Струва ми се, че тя ще направи фурор.
„Тя“. Сякаш въпросът на Лейла се беше отнасял за Пип.
— И кой от моите репортажи да зарежа?
— Ти прецени — отвърна Том. — Според нея никой друг не знае за случая, но няма как да сме сигурни. Не искам да ни изпреварят.
— „Код „Счупена стрела“ ІІ. Доста добър удар за стажантка.
Той се засмя.
— „Код „Счупена стрела“ ли? Не „Доктор Стрейнджлав“, а „Код „Счупена стрела“? Това ли ти е асоциацията?
Том се засмя отново, беше се посъвзел.
— Мисълта ми е, че много хубаво не е на хубаво.
— Тя е от Калифорния.
— На това ли се дължи загарът?
— Заливът на Сан Франциско — кимна той. — Там е като с грипните вируси, които идват от Китай — прасета, хора и кокошки живеят под един покрив. Такава история може да изскочи само от Залива. Гениални хакери и поддръжници на „Окупирай“, събрани на едно място.
— Има логика. Интересно защо е дошла при нас. С такава история щяха да я вземат навсякъде. В „Пропублика“. „Калифорния Уоч“. „Центъра за разследваща журналистика“.
— Доколкото разбрах, дошла е тук заради гаджето си.
— Петдесет години феминизъм, а жените продължават да следват мъжете.
— Точно ти си човекът, който може да ѝ избие тези глупости от главата. Стига наистина да нямаш нищо против.
— Наистина нямам.
— Колко му е да се добави още някой в списъка на обгрижваните от Лейла?
— Абсолютно си прав. Поредният в списъка.
Ето така Том беше натресъл Пип на Лейла. Дали не се опитваше да се имунизира, като прикрепяше момичето към нея? Пип определено не беше най-привлекателната стажантка, работила в „Денвър Индипендънт“, а Том често беше изтъквал — с тона, с който заявяваше непоклатими факти — че неговият тип е типът на Лейла (дребна, плоска, ливанка). Какво в Пип беше наложило имунизацията? След дълго мислене на Лейла ѝ просветна, че навярно момичето е предишният тип на Том, типът на бившата му съпруга. И не беше съвсем вярно, че той не се бои от нищо. Всичко, което му напомняше за бившата му съпруга, го притесняваше. Дори и да го видеше в някое предаване, той настръхваше и започваше да крещи по телевизора. Така че щом си даде сметка, че като поема отговорността за Пип, тя всъщност му прави услуга, Лейла захвърли задръжките и взе момичето под крилото си.
— Коуди говорил ли е за охраната на периметъра, докато бяхте женени? Ти изненада ли се, че е отнесъл в дома си ядрена бойна глава?
— Каквато и глупост да направи Коуди, не бих се изненадала. Веднъж сваляше боята от гаража с горелката и се опита с нея да си запали цигарата, усети се чак когато яката на ризата му пламна.
— А за охраната на периметъра?
— С баща му често говореха за някакви параметри. Със сигурност съм ги чувала да употребяват тази дума. Параметри на радиация и… Какво друго? Някакви параметри на предписанията?
— А за портала, за оградите?
— О, боже. Периметър! Питаш ме за периметър, а аз ти говоря за параметри. Все едно знам какво точно е параметър.
— Коуди споменавал ли е да са внасяли или изнасяли нещо тайно от завода?
— По-скоро внасяха. Там има достатъчно бомби да изпепелят Панхендъл. Отстрани човек би казал, че хората от охраната ще са притеснени и нащрек, но е точно обратното, тъй като изобщо смисълът на бомбите е да сме сигурни, че никога няма да бъдат използвани. Всичко е просто хвърляне на прах в очите и служителите там го знаят. Затова си организират съревнования за Седмицата на безопасни условия на труд, играят футбол, събират консерви за бедните — за да не им е скучно. Работата е по-добра, отколкото да разфасоваш месо или да си надзирател в затвора, но пак е досадна и е задънена улица, няма как да се издигнеш. Затова имат неприятности с контрабандата.
— Алкохол? Наркотици?
— Не, пиячка не вкарват, лесно ще ги хванат. По-скоро разни забранени стимуланти. И чиста урина за тестовете за наркотици.
— А изнасяли ли са нещо?
— Ами Коуди имаше един сандък с инструменти, съвсем новички инструменти, но с малко радиация, колкото от Инспекцията по труда да решат, че не са безопасни за използване. Иначе нищо им нямаше.
— Но бомби не са изчезвали.
— О, не. На тях им слагат баркодове, чипове за проследяване, за да ги преместят от едно хале в друго, сума ти бумаги трябва да се подпишат. Във всеки един момент знаят къде е всяка бомба. Сигурна съм, защото точно това работеше Коуди.