Баща ѝ се беше съгласил на драго сърце. Той спазваше порядките на Стария свят, където редно и нередно не са особено ясно разграничени и въпросът беше да ти се размине безнаказано; крадеше пешкири от хотелите, купи си антирадар за кадилака и беше само ядосан, но не и засрамен, когато го хванаха, че крие данъци. Въпреки това баща ѝ можеше да се държи и като в Новия свят. Когато под влиянието на „Цялото президентско войнство“ Лейла обяви, че иска да стане разследващ журналист, той отговори, че журналистиката е мъжка професия и точно заради това дъщеря му трябва да влезе в нея, за да покаже на какво е способна една жена от фамилията Хелу. После допълни, че Америка е буца масло, а умът на Лейла е горещият нож, създаден да я пререже, в Америка жените не бивало да живеят като издържаната от братовчед си Мари.
Посланието му беше феминистко, ала той не беше феминист. В колежа и след това, докато се издигаше във вестникарския свят, Лейла не можеше да се отърве от чувството, че доказва нещо не от свое име, а от името на баща си. Когато извоюва първото си репортерско назначение — в „Маями Хералд“ — и той беше прикован на легло от удар, тя знаеше, че баща ѝ иска — и очаква — дъщеря му да напусне работа и да се върне в Сан Антонио. Мари вече беше починала, но той имаше двама синове от първия си брак, в Хюстън и Мемфис. Можеше те да го вземат да го гледат, само че те бяха мъже.
За да си запълва вечерите в Сан Антонио, докато баща ѝ гаснеше, Лейла започна да пише разкази. После ужасно я беше срам, че се е мислела за писателка, споменът за разказите будеше неприязън, все едно те бяха хванали коричка рани, които не може да престане да разчесва, ала я е страх да не ги разкървави. Не можеше да възстанови причините, поради които беше седнала да пише, като се изключеше желанието ѝ да се разбунтува срещу бащината си амбиция за нея и да го накаже, задето тази му амбиция е постигнала своето. Така или иначе, след като той получи втори удар и почина, тя реши да похарчи по-голямата част от наследството си — доста намаляло в резултат на данъците и разделено със заварените ѝ братя и две жени, които познаваше съвсем бегло, едната беше работила дълги години в зъболекарския кабинет на баща ѝ— като се запише в курс по творческо писане в Денвър.
Лейла беше по-възрастна от повечето си колеги в Денвър и не само притежаваше по-голям житейски опит, но можеше да черпи идеи от семейното нещастие и безкрайните имигрантски истории. Освен това се смяташе за по-привлекателна, отколкото би следвало, ако се имаше предвид броят на връзките ѝ до този момент. Когато един от преподавателите в първия семестър, Чарлс Бленхайм, си избра да отличи една по-млада писателка в групата и започна да хвали „експерименталните“ ѝ произведения, у Лейла се задейства наследствената съревнователна жилка. При роднинските събирания на рода Хелу основното занимание за запълване на времето бяха картите и състезателните игри, като се подразбираше, че всеки се опитва да мами. Лейла се хвърли с хъс в писането, а още повече хъс вложи в забележките си към творбите на по-младата си съперничка. Научи се къде точно трябва да забива острието и не след дълго привлече вниманието на Чарлс.
Чарлс беше на върха на славата си, тъкмо беше изкарал една година като стипендиант на фондация „Ланан“, а рецензия на първа страница на „Таймс“ го беше помазала за наследник на Джон Барт и Станли Елкин, само дето той не знаеше, че това е върхът. На яркото зарево на задалото се на хоризонта светло бъдеще, петнайсетгодишният му брак изглеждаше сив и под нивото му, договор, сключен, когато акциите на Бленхайм са били силно подценени. Лейла се беше появила в точния момент, за да му сложи край. Докато се справяше с тази задача, тя завинаги настрои двете дъщери на Чарлс срещу него. Лейла си даваше сметка как изглежда в техните очи и в очите на съпругата му, и съжаляваше за това— не обичаше да не я обичат — но не се чувстваше кой знае колко виновна. Не беше виновна, че Чарлс е по-щастлив с нея. За да се откаже от неговото и своето щастие в името на семейството му, бяха нужни строги принципи. В критичния момент, когато обърна поглед навътре за ясно напътствие кое е редно и кое не е, Лейла откри само завещаните от баща ѝ мишмашести убеждения.
Беше луда по Чарлс, поне в началото. От всичките си студентки той беше избрал именно нея. Наедрялото му тяло на по-възрастен мъж правеше дребната ѝ фигурка да изглежда миловидна и караше Лейла да се чувства невероятно привлекателна. Той идваше на лекции с „Харли Дейвидсън“, носеше свилената си коса дълга до раменете на коженото яке, назоваваше колоси в литературата с малките им имена. За да не го вкара в беля с управата на университета, Лейла се отказа от курса по творческо писане. Седмица след развода тя се яхна на мотора зад Чарлс и отпрашиха за Ню Мексико, на другия ден се ожениха в Таос. Обикаляше с него по конференции, където — постепенно си даде сметка за това — ролята ѝ беше да бъде млада, свежа и екзотична, да разпалва завист у колегите му, които още не са сменили съпругите си или поне не са го правили наскоро. Беше публикувала достатъчно от драсканиците си в малки списания, където думата на Чарлс се чуваше, за да се представя като писателка.