Катастрофата на Чарлс ѝ коства година фертилност. Немислимо беше в този момент да му стовари новината, че носи чуждо дете. Немислимо беше да добави и бебе към и без това напрегнатия си живот. А след това, когато заведе Чарлс в новата къща, беше немислимо и да не живее с него. Но тя все още искаше дете и когато между другото Том я попита не възнамерява ли най-сетне да напусне Чарлс, тя му зададе своя въпрос.
— Не — отвърна Том.
— И толкова? — попита тя. — Просто не?
Той я обсипа с множество разумни аргументи — посветеността им на работата, натоварения им живот, опасността от вродени дефекти, когато родителите са твърде възрастни, глобалните катаклизми, породени от промените в климата и пренаселеността, които навярно щяха да сполетят планетата в живота на детето им — но всъщност най-вече беше ядосан, че Лейла все още живее с Чарлс и не му е казала за връзката им. Как изобщо би могъл да си помисли да има дете от жена, която дори не може да напусне съпруга си?
— Ще му кажа в мига, в който забременея — обеща тя.
— А защо не му кажеш сега?
— Той страда. Ти щеше ли да изоставиш Анабел, ако тя беше в инвалидна количка? Чарлс има нужда от мен.
— Не виждаш ли как изглежда това в моите очи? Готов съм да направя крачката, веднага. Готов съм още утре да се оженя за теб. А ти дори нямаш представа кога ще се измъкнеш от брака си.
— Току-що посочих как би могъл да ми помогнеш за това.
— Ако и за това имаш нужда от помощ, значи, нещо не е наред.
Лейла беше в по-слаба позиция, искаше дете, а времето ѝ изтичаше. Ако не станеше с Том, най-вероятно никога нямаше да стане. Изпитваше тъга за смъртта на възможността, обида от отказа на Том и гняв, задето той не искаше това, което искаше тя. Том като че ли изобщо не я разбираше. Тя беше убедена, че оправданията за отказа му са изсмукани от пръстите, че истинската причина е желанието му да избегне чувството за вина, задето все пак е създал детето, което не е дал на бившата си съпруга, а в същото време той отказваше да приеме като валидно основание нейното чувство за вина към Чарлс.
И така започнаха караниците. Разгорещени от нейна страна, сдържани от негова. Все същата задънена улица: тя отказваше да напусне Чарлс, той отказваше да се опитат да си направят дете. Том никога не губеше самообладание, не повишаваше тон и обяснението му, че скандалите с Анабел му стигат за пет живота напред и вече няма сили за това, караше Лейла да избухва и за двама им. Чарлс никога не беше предизвиквал гневни крясъци от нея, но сега съревнованието с Анабел имаше точно такъв ефект. Толкова ѝ беше неприятно да се слуша как крещи, че скъса с Том. След седмица се помириха. Седмица след това отново скъсаха. Той ѝ беше таман, тя му беше таман, ала не можеха да намерят начин да бъдат заедно.
Близо два месеца изобщо не си говориха. Една вечер, след като сложи Чарлс да си легне, изми одрисканата му тоалетна и без конкретна причина се разплака, Лейла се поддаде на импулса да се обади на Том. Вдигна телефона, но нещо не беше наред, не даваше свободно.
— Ало?
— Ало?
— Том?
— Лейла?
Два месеца без да си говорят, а бяха посегнали към телефона в един и същи миг. Тя не вярваше в предзнаменования, ала това със сигурност беше знак. Лейла развълнувано избълва, че не може да се разведе с Чарлс, но и не може да живее без Том. На свой ред той заяви, че не го интересува дали тя ще се разведе, не можел да живее без нея. Лейла отново имаше чувството, че се е прибрала у дома.
На другата сутрин тя съобщи на Чарлс, че се изнася, напуска „Поуст“ и започва работа в интернет издание с идеална цел. Не посочи никаква причина, но Чарлс я ръчка и човърка, докато не изкопчи всичко от нея. Оттогава тя през седмица прекарваше почивните дни при него, а живееше при Том, не като пълноправен съсобственик на къщата, не като човек, който взема решения за обзавеждането, а като своего рода постоянен специален гост. Двамата заровиха основното противоречие, излязло на бял свят при караниците им, заровиха го дълбоко. Лейла така и не му прости напълно, задето не искаше дете от нея, ала с времето това постепенно загуби значението си. И двамата се трудеха усърдно да превърнат „Денвър Индипендънт“ в уважавано в цялата страна интернет издание, а освен това тя беше заета и с грижите за Чарлс, понякога дори се улавяше, че е благодарна, задето не е обременена и с деца.