Животът ѝ с Том беше странен, неясно определен и завинаги временен, но точно заради това беше живот на истинска обич, тъй като беше свободно избиран всеки ден, всеки час. Напомняше ѝ за разликата, която беше научила като дете в неделното училище. Техните бракове бяха като Стария завет, при нея ставаше дума за зачитане на обета, който беше дала пред Чарлс, при Том — за страх от гнева и презрението на Анабел. А в Новия завет важни бяха само любовта и свободната воля.
Рано сутринта на другия ден след срещата с Филиша, Лейла отиде с колата до къщата, която Ърл Уолкър беше купил — официално обявената цена беше триста седемдесет и две хиляди долара — след като го бяха уволнили от оръжейния завод. Къщата разполагаше с три гаража и автоматична система за поливане, чиято силна струя беше измокрила улицата, където Лейла паркира. Явно в Амарило се смяташе за нещо нормално, въпреки настъпилата суша, да се харчи вода за поливане на тревата. На алеята лежеше вестник, навит на пристегната с ластик тръба. Малко след пристигането на Лейла от къщата излезе едра петдесетина годишна жена, взе вестника, изгледа я подозрително и се прибра.
Уолкър беше началникът на Коуди в Отдела за контрол на наличността. Тази информация Лейла имаше от Пип, която също така беше установила, че Уолкър е продал предишната си къща за двеста и трийсет хиляди долара. Останалите без работа хора обикновено не си купуват по-голяма къща, нито пък им се отпуска по-голяма ипотека, освен това нямаше нотариално заверено завещание от последните три години, което да обяснява доплатените от Уолкър сто четиресет и две хиляди долара. Този факт сам по себе си беше не по-малко любопитен от качените във фейсбук снимки. Друг факт, изровен от Пип в доклад от извършена през януари обща инспекция на завода, гласеше, че през лятото е установена „незначителна нередност в работата на Отдела за контрол на наличността“, която е била „задоволително отстранена“ и „вече не представлява проблем“. По предложение на Лейла Пип беше показала снимките от фейсбук на един автомонтьор и той беше казал, че освен ако пикапът на Флейнър не е с подсилено окачване, товарът отзад най-вероятно е доста по-лек от четиристотин и петдесетте килограма на истинска В61. До този момент Лейла и Пип не бяха успели да изкопчат от Флейнър нищо друго, освен онова „не е истинска, сладурче“. Единственото обаждане на Лейла до него бързо беше приключило със заплахи и ругатни.
Уолкър също ѝ беше отказал да се срещнат, но само с „не, благодаря“, а само „не“ означаваше „може би“. Тя седеше в колата, пиеше зелен чай и отговаряше на писма, свързани с други репортажи, докато самият Уолкър не излезе от къщата и се отправи към нея по подгизналата трева. Той беше страшно слаб и беше облечен в анцуг в лилаво-бяло, цветовете на Християнския университет в Тексас. „Рогатите жаби“. Лейла свали стъклото на прозореца.
— Коя сте вие? — попита Уолкър.
Кожата на лицето му беше като на съпруга ѝ и издаваше слабост към уискито.
— Лейла Хелу. „Денвър Индипендънт“.
— И аз така си помислих. Вече ви казах, че няма за какво да говорим.
От уискито разцъфналите капиляри розовееха повече, отколкото от джина, и не бяха чак толкова виолетови като от виното. Всяка официална вечеря в университета предлагаше възможност за изучаване на цвета на академичната общност.
— Имам само няколко много кратки и ясни въпроса — рече Лейла. — Няма да ви причинят никакви главоболия.
— Появата ви тук е достатъчно голямо главоболие. Не ви искам на моята улица.
— Какво ще кажете да пием кафе някъде? Когато кажете, цял ден съм на ваше разположение.
— Да не мислите, че ще седна на публично място с вас? Най-учтиво ви моля да си вървите. Не мога да говоря с вас.
Не на улицата. Не на публично място. Не му е позволено да говори.
Тя му се усмихна мило и поприглади косата по слепоочието си, не че имаше нужда от приглаждане, а колкото той да види пръстите ѝ в косата.
— Вижте — рече Уолкър. — Изглеждате симпатична жена, така че ще ви спестя губенето на време. Не е имало нищо. Пратили са ви за зелен хайвер.
— Улеснявате ме — отвърна тя. — Хайде да изчистим въпроса. Аз ще ви кажа защо смятам, че има нещо, а вие ще ми обясните защо няма и така довечера ще съм си в Денвър и ще си спя в моето легло у дома.