Както и да е, сега всички бяха уверени, че съдът ще изнесе оневинителна резолюция. Правдата, фактите, человеколюбието, обществото — всичко налагаше, заповядваше, препоръчваше, одобряваше, просеше една оправдателна присъда за отговорника на опозиционния вестник.
Само законът беше на друго мнение.
Когато всичките горни казваха не, той казваше: да виновен в клевета!
Законът по печата, член 33-и.
Законът, да. Като една ужасна, непоклатима гранитна канара, изпречена пред съвестта на съдиите, той оставаше глух и безчувствен на всепобеждаващия глас на неподкупната логика, на заповедта на божествения Разум, на красноречието на очевидността. Те представяха истината; законът олицетворяваше абсурда!
Борба на Аримана с Ормузда…
Нека да видим кой от тях ще победи там, в оная стая, гдето съдниците, излегнати на меки кресла, с цигара в ръцете, сега решават съдбата на сиромаха Исаиев.
Председателят опря лакти на масата, заглади с важно и замислено лице прошарената си рунтава руса брада, която завладяваше съвсем бузите му, и подфана, без да вдига гърбатия си нос от масата:
— Господа членове. Ето накратко обстоятелствата на делото, което предлежи да разрешим справедливо. Изслушахте обвинителният акт на прокурора, чухте и обвинителната му реч. Исаиев се обвинява в оклеветяване чрез вестника Български страж, на който е редактор и отговорник, разсилният при нашия съд — Дамянова; обвинява го, както чухте, в счупване чекмеджето на тая маса и изваждането от него, с цел да си ги присвои, парите, оставени тук на съхранение, които бяха 380 лева. Чухте и защитата. На въпроса, отправен към отговорника, може ли да представи присъда, влязла в законна сила, удостоверяваща факта на кражбата, Исаиев, т.е. защитата му, отговори несериозни работи… Исаиев не обладава прочее нужния неопровержим документ, за да подкрепи твърденията си във вестника. Отсъствува му всяко законно доказателство!… Така, той се намира под тежестта на член 28 от закона за печата, който гласи следващото: „Който лъжливо припише другиму някое престъпно или друго опозорително действие, счита се клеветник…“ Колкото се касае за неуместното появяване на Дамянова, то и неговите думи не могат да се считат като неща станали, и съдът има право да ги не признава на това основание, че Дамянов чрез едно по-раншно съдебно постановление беше отстранен като свидетел и какъвто и да бил участник в това дело. Той се яви тук неповикан чрез призовка и говорѐ, без да е дал клетва. Съдът следователно не може да вземе тоя факт в ни най-малко внимание, а трябва да основе заключенията си само въз ония факти и речи в днешното заседание, които са станали съгласно с приетата съдебна процедура… Желая да чуя и вашето мнение, господа членове.
И като се обърна към по-стария член, председателят прибави:
— Никифорчев, слушам ви!
И се облегна с тържествен вид на креслото си.
Никифорчев, трийсетгодишен момък с черно подпухнало лице, покрито с нескоро стригана брада, със сиви очи, на които погледът по привичка падаше все надолу, изтърсва си няколко време пепелта от цигарото и подзе с гъгнив глас:
— И според мене, това дело стои много ясно и изричните предписания на закона за печата нямат нужда от никакво тълкувание. Жално е, че подсъдимият Исаиев не се е съобразил със законите, които са в сила у нас. Той е ударил на янлъш порта. Истина ли е, не е ли, че разсилният Дамянов е произвел кражбата, не знам; но Исаиев е прибързал много и преди да я разгласеше в колоните на Български страж, за да я чуе целия свят, трябваше най-изпърво да дадеше доношение на прокурора и ако той не пожелаеше да дава под съд Дамянова, то тогава той сам, Исаиев, да заведеше на своя сметка дело против същия (разумява се, за тая цел, според член 8 от допълнението на Временните съдебни правила, той трябва да се сдобие предварително с писменото съгласие на господина министра, който има право да дозволи или не притеглюването на съд чиновника му); след изпълването на тия формалности той трябва да чака после нужното време, докато съдбата мине всичките инстанции, и само когато се сдобиеше с присъда, влязла в законна сила — но само тогава, — поле му широко: можеше да пише колкото ще за кражбата, без да мине за клеветник.
— Вятър варен, сняг печен… — забеляза най-младият член.
— Не прекъсвай, Орловски!… — издума председателят.
— Член 33 е ясен в това отношение — продължи Никифорчев. — Истина, Исаиев така може да чака няколко години и да остарее по съдилища, докато тури в джоба си присъдата, за да може публично да осъди Дамянова, но това не значи нищо. Тука има един принцип: защитата честта на държавния служител. На тоя свещен и мъдър принцип и почива законът за печата; 33-ят му член е един сигурен и непроницаем щит, който пази главите ни от ударите на злоумишлениците и драсканията на празноскитащите се вестникари. Няма да бъда аз, който ще плюя на тоя благодетелен закон… Моето мнение е това, господин председателю, Исаиев е виноват в лъжливо и злоумишлено оклеветяване бившия разсилен на окръжния съд Дамянова.