— Ето тук е мъртвия ъгъл — каза Микеле, доволен да ни покаже военните си познания, — можем да поседнем на тревата… шрапнелите не ще достигнат никога дотук.
А то какъв ти мъртъв ъгъл!
Едва изрекъл това, и последва нова, много по-силна експлозия, която ни преобърна в праха, и сред дима видяхме как хижата се накланя почти на една страна и остана така, приличаше на ония къщички, които децата строят от карти за игра и които никога не стоят прави. Този път Микеле не настоя на своя мъртъв ъгъл. Беше ни накарал да залегнем и без да се изправя, извика:
— Последвайте ме до пещерата… да отидем в пещерата… но не ставайте… пълзете като мен.
Пещерата, за която ставаше дума, се намираше точно зад колибата и беше малка, с нисък отвор, селяните я бяха приспособили за курник. И тъй, пълзейки по земята зад него, ние влязохме в нея между, изплашените кудкудякащи кокошки, които се разбягаха към дъното й. Пещерата беше твърде ниска, за да може човек да стои прав в нея, и ние повече от час стояхме така, излегнати един до друг върху курешките, като се поуспокоиха, започнаха да се разхождат отгоре ни и да кълват сред косите ни. През това време слушахме как около нас взривовете избухват нагъсто един след друг и аз казах на Микеле:
— Слава богу, че тук било мъртъв ъгъл.
Накрая се чуха още няколко по-редки експлозии и всичко свърши освен далечната стрелба на оръдието, което, тъй да се каже, ни прескачаше и биеше някоя местност зад Сант Еуфемия. Тогава Микеле каза, че снарядите, които бяха ударили колибата, изглежда, не били изстреляни от англичаните, а от германците. Те били от планински оръдия с крива траектория и сега вече сме можели спокойно да излезем, защото немците нямало повече да стрелят, а англичаните не стреляли срещу нас. Тъй и направихме: пълзейки, както бяхме влезли, излязохме от пещерата, след което се върнахме вкъщи.
Беше вече един часът и затова решихме да хапнем нещо, малко хляб и сирене. Но тъкмо се хранехме, ето ме дотича синът на Париде и задъхан ни съобщи, че горе при нас пристигнали група германци. Отначало не можехме да разберем какво ни каза, защото мислехме, че след толкова много стрелби горе трябваше да пристигнат вече англичаните, а не германците. Аз дори го поправих настоятелно, считайки, че детето е сбъркало и разбрало погрешно:
— Искаш да кажеш — англичани.
— Не, германци.
— Но германците избягаха.
— Аз пък ти казвам, че пристигнаха германци.
Появи се Париде, който обясни загадката: действително дошла група германци бегълци и сега седели на сянка в сеното и никой не разбирал какво говорят.