И все така смеейки се, той започна отново да го тупа по рамото.
Специално за мен цялата тази сцена ми направи съвсем особено впечатление. Имах чувството, че се намирам не срещу човек, а срещу един звяр, който ту се умилква, ту показва зъбите си, без да можеш да разбереш какви са му намеренията и как ще се държи с теб. Струваше ми се, че Северино се мами, че ще постигне нещо, като онези, които казват: «Този звяр ме познава… и никога не ще ме ухапе.» И ще видим, че не се бях излъгала.
След тази сцена германецът стана учтив и пи още много вино, потупва не знам колко пъти Северино по рамото, така че на него страхът му премина и в един момент, когато вниманието на германецът беше като на отвлечено, той каза на Филипо:
— Още днес ще си получа платовете… ще видиш!
И действително, кратко време след това германецът стана, надяна колана си, който беше свалил, преди да седне, и наблегна шеговито, че от премного ядене трябвало да го закопчае една дупка по-напред. После каза на Северино:
— Ние отива долу и после ти върне тук с твои платове.
Северино стана, германецът изкозирува, удряйки токове, и си тръгна със Северино все тъй изправен, спущайки се по пътеката, която се виеше между мачерите и водеше към долината.
Филипо, излязъл с другите да ги изпрати, изрази общото впечатление, като каза:
— Северино разчита на този германец… но аз на негово място не бих се доверявал толкова.
Целия останал следобед и част от нощта чакахме Северино да си дойде, но той не дойде. На следващия ден отидохме до дома му и там намерихме жена му, че плаче на тъмно, прегърнала момиченцето си. При нея беше една стара селянка, която предеше вълна и от време на време, дърпайки нишката, я успокояваше:
— Недей плака, булка… Северино сега ще се върне и всичко ще се оправи.
Но жената поклащаше глава и отвръщаше:
— Предчувствам, че няма вече да се върне…усетих го един час след като замина.
Помъчихме се да я утешим, но тя продължаваше да плаче, казвайки, че тя била виновна, защото Северино направил всичко заради нея и детето, за да живеят по-добре, да забогатеят и че тя е трябвало да го възпре, да му попречи да купува тия проклети платове.
Тъй като Северино не се връщаше и макар че нямаше какво повече да се приказва, защото фактът беше налице, а всички добри думи не струват и пукната пара пред факта, ние останахме при нея целия ден, говорейки й ту едно, ту друго, въобще изразявайки всички възможни предположения по изчезването на Северино.
Но тя бе неутешима, продължаваше да плаче и да повтаря, че той нямало вече да се върне.
На следния ден, втория от изчезването на Северино, отидохме до дома му с намерение да видим жената, но там не намерихме нито нея, нито детето. Призори тя взела момиченцето си на ръце и слязла в долината да разбере какво се е случило.
Няколко дни не узнахме нищо нито за Северино, нито за жена му. Накрая Филипо, който по своему обичаше Северино, реши да разбере какво се е случило с него и изпрати да извикат Никола, един стар селянин, който вече не обработваше земята, а обикновено по цели дни развеждаше децата по мачерата. Каза му, че иска да го изпрати да разучи нещо за Северино. Каза му още, че трябва да отиде в местността Мъртвецът, където живеели фашистите, които бяха откраднали платовете. Отначало старецът се опъна, но след като Филипо му обеща триста лири, а напоследък за пари би влязъл в гореща пещ, тръгна тутакси да приготви магарето си. Никола заяви, че ще се върне на следния ден, защото щял да преспи у роднини, и сложи в дисагите си един хляб и парче сирене. Помагахме му, докато той поемаше надолу, изправен на самара, с черна шапчица на глава, с лула в уста и с опнати крака, единият от едната страна, другият от другата, обути в цървули и бели навуща. Филипо му поръча да се обърне към някой си Тонто, който бил по-малко зъл от другите фашисти. Старецът обеща, че така ще направи, и потегли.
Мина денят и половината от следващия и ето че към залеза откъм мачерата се зададе магарето, водено за юлара от селянина, а на самара самият Тонто. Пристигнаха и Тонто слезе. Той беше мъж с мургаво и слабо лице, с дълга брада, с тъжни, дълбоки очи и дълъг нос, увиснал над самата му уста. Всички го заобиколиха, но Тонто мълчеше и изглеждаше объркан. Старият Никола хвана магарето за оглавника и съобщи:
— Германецът взел платовете за себе си и изпратил Северино на фронта да работи за укрепленията, ето какво се е случило.
Като изрече това, старецът се отдалечи, за да нахрани добичето.
Останахме поразени. Тонто стоеше встрани смутен. Тогава, разгневен, Филипо го запита: