Разбрал вече каква насока взима разговорът, адвокатът отвърна с достойнство:
— Живеят добре… тук, в тази долина, селяните живеят по-добре от всякъде другаде.
Офицерът, който в момента си режеше парче от пилето, без да се усмихне, насочвайки ножа към адвоката каза:
— Ако тези тук живеят добре, представям си как живеят ония, които живеят зле. Лично аз видях как живеят вашите селяни. Живеят като животни, в къщи, подобни на обори, хранят се като животни и се обличат в дрипи. Никой германски селянин не живее така. Ние в Германия бихме се срамували, ако нашите селяни живееха тъй.
За да угоди на майка си, която го стрелкаше с умоляващи погледи, които искаха да кажат: «Не го дразни повече, мълчи», адвокатът само присви рамене и замълча. Но поручикът настоя:
— Какво ще кажете, драги адвокате, за какво това? Какво ще ми отговорите?
Този път адвокатът отвърна:
— Самите те искат да живеят така, уверявам ви… вие не ги познавате.
Но оня продължи упорито:
— Не е вярно! Вие, земевладелците, искате селяните да живеят така. Всичко зависи от тази — и той докосна главата си, — от главата. Вие сте главата на Италия и ваша е вината, че селяните ви живеят лошо, като животни.
Сега вече адвокатът изглеждаше наистина уплашен. Той поемаше храната с видимо усилие и при всеки залък се задавяше, както кокошките, когато преглъщат бързо. Лицето на майката доби отчаян вид и аз видях как скришом скръсти ръце в полата под масата, молеше се на бога.
Поручикът продължи:
— По-рано познавах само някои градове на Италия, най-хубавите, а в тях само паметниците. Но сега, благодарение на войната опознах страната ви основно, пребродих я цялата надлъж и шир. И знаете ли вие, уважаеми адвокате, какво ще ви кажа? Че вие имате такива различия между класа и класа, че направо казано, е цяло безобразие.
Адвокатът продължи да мълчи, само присви рамене, като да искаше да каже: «А какво мога да сторя аз?», но германецът долови това и подскочи възмутен:
— Не, драги господине, това нещо засяга вас, както и всички други като вас: адвокати, инженери, лекари, професори, интелектуалци. Ние, германците, например останахме възмутени от огромната разлика, която съществува между италианските офицери и войници. Офицерите ви са покрити с галони, обличат се със специални платове, ядат специални ястия, ползвуват се навсякъде със специални привилегии. Войниците ви са облечени в дрипи, хранят се като животни и с тях се държат като с добичета. Какво ще кажете за това, драги господин адвокате?
Този път адвокатът проговори:
— Ще кажа, че може би е вярно! И че аз пръв съжалявам за това. Но какво бих могъл да стоя аз сам?
А другият упорствуваше като конска муха:
— Не, драги господине, не трябва да говорите така. Въпросът ви засяга пряко и ако вие и всички като вас биха искали това положение наистина да се промени, то би се променило. Знаете ли вие защо Италия загуби войната и ние сега трябва да хабим драгоценни войници на италианския фронт? Тъкмо поради тази разлика между офицери и войници, между народа и вас, господата от управляващата класа. Италианските войници не желаят да воюват, защото си казват, че тази война е ваша, а не тяхна. И ви доказват враждебността си именно като не воюват. Какво ще кажете, драги адвокате, за всичко това?
Сега вече поручикът така раздразни адвоката, че той надви страха си и отвърна:
— Вярно е, тази война народът не я искаше. Нито аз. Тя ни бе наложена от фашисткото правителство. А фашисткото правителство не е мое правителство, в това можете да бъдете сигурен.
Но другият, повишавайки малко гласа си, възрази:
— Това правителство е вашето правителство.
— Мое? Вие се шегувате, поручик!
Тук се намеси майката:
— Франческо, моля те… за бога…
Но поручикът настоя:
— Да, вашето правителство. Искате ли доказателства?
— Но какви доказателства?
— Аз зная всичко за вас, драги господине, зная например, че сте антифашист — либерал. Но в тази долина вие не общувате със селяните или с работниците. Вие общувате със секретаря на фашистката организация… е, какво ще отговорите?
Адвокатът отново сви рамене:
— Преди всичко аз не съм фашист, не съм и либерал, аз въобще не се занимавам с политика, гледам собствените си работи… и после, какво намесвате тук секретаря на фашното? С него съм бил съученик, дори сме далечни роднини по линия на сестра ми, която е омъжена за негов братовчед… вие германците не сте в състояние да разберете някои неща… Не познавате достатъчно добре Италия.
— Не, драги господине, това е доказателство, и то добро доказателство… вие, фашисти и антифашисти, всички сте свързани едни с други, защото всички сте от една и съща класа… това правителство е правителство на всички вас, защото е правителство на вашата класа… е, драги господине, това говорят фактите, останалото са приказки…