— И ти ми липсваш. Стараех се непрекъснато да съм заета, мили — бърбореше тя. — Боядисах кабинета ти. Ще бъде изненада, но има толкова много време, докато го видиш… ще е в нежно розово. С лютичета по дървенията и, смятам, светлосин таван. Харесва ли ти? Щях да го направя целия в охра и кафяво, цветовете на есента, цветовете на Марс, за да празнуваме. Но си помислих, че като се върнеш ще ти е писнало от марсианските цветове! — И бързо, без пауза: — Кога ще те видя? — промяната в гласа й го изненада.
— Изглеждам доста ужасно — отвърна.
— Зная как изглеждаш. О, господи, Роджър, мислиш ли, че Мидж и Бренда, и Сали, и аз не сме говорили за това през последните две години? Откакто започна програмата. Виждали сме скиците. Видяхме и фотографиите на макетите. Видяхме и снимките на Уили.
— Не съм съвсем като Уили. Нещата се промениха…
— И това зная, Роджър. Брад ми е разказвал. Искам да те видя.
В този миг лицето на съпругата му внезапно се превърна в маска на вещица. Куката за плетене в ръката й стана дръжка на метла.
— Виждала си се с Брад?
Не се ли забави за микросекунда, преди да отговори?
— Мисля, че не трябваше да ми казва, поради мерките за сигурност. Но аз настоявах. Не е толкова лошо, скъпи. Аз съм голямо момиче. Мога да го понеса.
За момент на Роджър му се прииска да дръпне ръката си и да открие обектива, за да бъде видян, но започваше да се притеснява, чувстваше се странно. Не можеше да разбере усещанията си. Беше ли това виене на свят? Вълнение? Някаква повреда в електронната му половина? Знаеше, че остават секунди, преди Сюли или Дон Кейман, или някой друг да влезе, предупреден от клюкарката — телеметричната система. Опита се да се контролира.
— Може би по-късно — отвърна неубедително. — Аз… аз мисля, че сега е по-добре да прекъсна, Дороти.
Зад нея до болка познатата дневна се променяше. Дълбочината на рязкост на видеофонния обектив не беше голяма; дори за неговите сетива останалата част от стаята оставаше неясна. Не беше ли това там мъж, застанал в сянката? Не носеше ли риза на морски офицер? Не беше ли Брад?
— Сега трябва да прекъсна — каза той и прекъсна.
В стаята влезе Клара Блай с много въпроси и съмнения. Той мълчаливо поклати глава.
Нямаше слъзни жлези в новите си очи, затова, разбира се, не можеше да плаче. Дори това облекчение му беше отнето.
11. Дороти Луиз Минц Торауей в ролята на Пенелопа
Нашите прогнози показваха, че моментът е подходящ светът да узнае за Роджър Торауей, за усъвършенстваното му тяло и всичко останало. И така нещата излязоха наяве, всички телевизионни екрани по света показаха Роджър, изправен на палци, изпълняващ перфектни фуетета, между репортажите за умиращите от глад в Пакистан и пожарите в Чикаго.
Това превърна Дороти в знаменитост. Разговорът с Роджър бе я разстроил. Не толкова, колкото бележката от Брад, че няма да могат да се виждат, дори не толкова, колкото четиридесет и петте минути, прекарани с президента, през които той се опитваше да й обясни какво би станало, ако продължи да разстройва неговия астронавт-любимец. Естествено не толкова, колкото съзнанието, че е следена, че телефонните й разговори се записват, а домът й се подслушва. Но тя не знаеше какво да прави с Роджър. Чувстваше, че никога няма да разбере, и не й пукаше въобще, че след няколко дни щеше да бъде изстрелян в Космоса. Е, поне нямаше да се притеснява за връзката им в продължение на година и половина.
Не й пукаше и за внезапно споходилата я известност.
Вестниците бяха насъскали репотерите си да я преследват, а тя беше видяла собственото си храбро лице в новините в шест часа. „Фем“ предупреди, че ще изпрати някого при нея. Този „някой“ първо й се обади. Беше жена около шейсетте, ветеран от епохата на еманципацията, която просъска:
— Никога не съм го правила — да интервюирам някого, само защото е нечия съпруга. Но го искат. Не мога да откажа, но искам да бъда честна с вас и да ви уведомя, че на мен това не ми се нрави.
— Съжалявам — извини се Дороти. — Искате ли да откажа?
— О, не — отвърна жената, сякаш вината беше на Дороти. — вие не сте виновна, но мисля, че е предателство спрямо идеите на „Фем“. Няма значение. Искам да ви видя в къщи. Ще направим петнадесет минути за касетното издание, а аз ще го напиша за печатното. Ако можете…
— Аз… — започна Дороти.
— …опитайте се да говорите за себе си, не за него. За вашето образование. Вашите интереси. Вашето …
— Съжалявам, но наистина предпочитам…
— …отношение към космическата програма и т.н. Даш твърди, че е важна за Америка и че бъдещето на света зависело от нея. Вие как мислите? Не искам да ми отговаряте веднага на въпросите…