Тели Рамец стана от стола си до директора и се приближи до Сюли Карпентър. Тя не вдигна поглед от нагънатия листинг със симулацията и той зачака търпеливо.
Обаждаше се президентът на Съединените щати. Можеха да го разберат от потта, която се стичаше от слепоочията на Скейниън, дори да не бяха видели малкото лице на Даш на екрана върху директорското бюро. Гласът му достигна до ушите им:
— …Говорих с Роджър, той ми се стори — не зная как да го нарека, незаинтересован. Размислих, Върн, и реших да ти се обадя. Всичко наред ли е?
Скейниън преглътна. Огледа насядалите около масата и нагъна пластините около микрофона; образът се смали до размера на пощенска марка. Звукът изчезна съвсем, тъй като се прехвърли към параболичния високоговорител, насочен право към главата на Скейниън; думите на Скейниън се поглъщаха от пластмасовите пластини подобно на екран. Въпреки това присъстващите в стаята нямаха проблеми при следенето на разговора; всичко беше ясно изписано върху лицето на Скейниън.
Сюли вдигна глава от листинга и погледна Тели Рамец.
— Прекъснете ги — каза тя нетърпеливо. — Зная къде е Роджър.
— При жена си — продължи Рамец.
Тя потърка уморено очи.
— Е, за това не ни е нужна симулация, нали? Съжалявам, Тели. Май не го държах в ръцете си толкова здраво, колкото предполагах.
Бяха прави, разбира се, ние го знаехме от известно време. Веднага щом Скейниън приключи разговора с президента, офицерът от службата за сигурност се обади да съобщи, че подслушвателните устройства в спалнята на Дороти са регистрирали звука от влизането на Роджър през прозореца.
Скейниън сякаш беше готов да се разплаче.
— Включете звука по уредбата — нареди той. — Дайте изображение от къщата. — След това превключи видеофона си на външна линия и набра номера на Дороти.
От високоговорителя се чу едно иззвъняване, след това метален звук и равният кибернетичен глас на Роджър:
— Ало? — и миг по-късно, мекото, но също толкова безцветно — Боже.
Скейниън отдръпна слушалката и потърка ухото си.
— Какво по дяволите стана? — запита, но никой в стаята не отговори на риторичния му въпрос и той остави слушалката. — Там става нещо — съобщи той.
— Можем веднага да изпратим човек, генерале — предложи помощник-началникът на службата за сигурност. — Двама от нашите са в кола пред къщата. — Маркерът на хеликоптера се плъзна по екрана и се установи на височина 600 метра над площад „Кортхауз Скуеър“ в центъра на Тонка. Камерата работеше в инфрачервения обхват. В горния ъгъл на екрана широката тъмна лента на плавателния канал очертаваше края на града. Тъмният правоъгълник, ограден от движещите се светлини на колите, точно в центъра на екрана беше „Кортхауз Скуеър“, а къщата на Роджър беше маркирана с червена звезда. Помощникът се протегна и докосна светлото петно наблизо, показващо колата.
— Имаме звукова връзка с тях, генерале — продължи той. — Не са видели полковник Торауей да влиза.
Сюли се вцепени.
— Не ви препоръчвам да правите това — каза тя.
— Точно в момента не си падам особено по вашите препоръки, майор Карпентър — изсъска Скейниън.
— Все пак, генерале… — тя млъкна, щом видя Скейниън да вдига ръка.
От високоговорителя прозвуча слабият глас на Дороти: „Искам чаша кафе.“ А след това на Роджър: „Не е ли по-добре да ти направя нещо за пиене?“ След това почти нечуто „Не.“
— Не разбирате ли — обади се Сюли, — сега е достатъчно стабилен. Не проваляйте всичко.
— Не мога да му позволя просто да седи там! Кой, по дяволите, може да гарантира какво ще направи след това? Ти ли?
— Локализирахте го. Не мисля, че ще тръгне нанякъде, във всеки случай, поне не за момента. Дон Кейман не е далеч оттам, а му е и приятел. Кажете му да прибере Роджър.
— Кейман не е военен специалист.
— Такъв ли ви трябва? Ако Роджър не се върне мирно, какво точно ще направите с него?
„Искаш ли чай?“
„Не… Не, благодаря.“
— И изключете това — добави Сюли. — Оставете малко личен живот на нещастника.
Скейниън се облегна на стола си, барабанейки с пръсти по бюрото. След това вдигна слушалката и даде заповеди.
— Още веднъж ще постъпим както предлагате, майоре. Не защото ви имам особено доверие. Просто нямам кой знае какъв избор. Не мога да ви заплаша с нищо. Ако нещата се объркат отново, съмнявам се, че ще имам власт да накажа когото и да било. Но съм съвсем сигурен, че някой друг ще го стори.
— Сър, разбирам вашата позиция — намеси се Телъсфоро Рамец, — но не е честно спрямо Сюли. Симулацията показва, че той ще се скара със съпругата си.