— Смисълът на симулацията, доктор Рамец, е да показва какво ще се случи, преди да се е случило.
— Е, тя показва също така, че Роджър е достатъчно стабилен във всяко друго отношение. Той ще се справи с това, генерале.
Скеъниън отново забарабани по бюрото.
— Той е сложна личност — продължи Рамец. — Виждали сте резултатите от тестовете за тематични умствени възприятия, генерале. Има високи показатели при всички основни типове мотивация: склонност към подвиг, способност за сработване; по-ниски — при властолюбие, но все пак доста добри. Той не е манипулатор. Той е интраверт, склонен е да се самоанализира. Необходимо е първо да преосмисли нещата в главата си. Това са качествата които търсехте, генерале. Той ще има нужда от тях. Не може да искате от него да бъде една личност тук, в Оклахома, и друга — на Марс.
— Ако не греша — отвърна генералът, — май точно това ми обещахте с вашето моделиране на поведението.
— Не, генерале — отвърна предпазливо психиатърът. — Обещах само, че ако му дадете бонбонче като Сюли Карпентър, по-лесно ще се примири с проблемите, свързани с жена му. И това стана.
— В-режимът има своя собствена динамика, генерале — вметна Сюли. — Повикахте ме доста късно.
— Какво искате да кажете? — заплашително запита Скейниън — Нима ще се повреди на Марс?
— Надявам се, не. Перспективите са толкова добри, колкото сами си ги осигурим, генерале. Много от старите му недостатъци са отстранени; това може да се види и от последните ТУВ-тестове. Но след шест дни той ще замине и повече няма да съм до него. А това не е правилно. В-режимът не бива никога да се прекъсва изведнъж. Трябва да се намалява постепенно — присъствието ми край него трябва да отслабва стъпка по стъпка, докато успее да изгради своя собствена защита.
Барабаненето по бюрото стана по-бавно и Скейниън процеди:
— Малко късно ми го казваш.
Сюли сви рамене и замълча.
Скейниън огледа замислено насядалите.
— Добре. Тази вечер направихме всичко, каквото можахме. Всички сте свободни до осем — не, до десет сутринта. Очаквам дотогава всеки от вас да е готов с доклада си, не повече от три минути, по въпроса каква е степента на личната ви отговорност за случилото се и какво трябва да правим.
Дон Кейман получи съобщението от една патрулна полицейска кола в Тонка. Тя спря със скърцане зад гърба му, със светещи фарове и включена сирена и полицаят му нареди да отиде в апартамента на Роджър.
Той почука на вратата с боязън, без да е сигурен какво ще завари вътре. А когато вратата се отвори, и видя блестящите очи на Роджър, втренчени в него, Кейман прошепна молитвени думи и се опита да надзърне зад гърба на Роджър в апартамента. Какво търсеше? Разкъсаното тяло на Дороти Торауей? Натрошена мебелировка? Но видя само Дороти, сгушена в люлеещия се стол и явно разплакана. Гледката го задоволи, тъй като беше подготвен за нещо много по-лошо.
Роджър тръгна без да спори.
— Довиждане, Дороти — каза той и не почака за отговор. Имаше проблеми при настаняването в малката кола на Кейман, крилата му се прегънаха. Наклониха облегалката колкото можеше назад и той успя да се настани, прегънат на две, в безнадеждно неудобно за което и да било друго човешко същество положение. Мускулатурата му беше пригодена към високи натоварвания почти във всяко положение, което би могъл да заеме.
Мълчаха почти до сградата на проекта. Накрая Дон Кейман се прокашля.
— Притесни ни.
— Знаех, че ще ви притесня — отвърна равният глас на киборга. Крилата безспирно трептяха, допрени едно до друго като потриващи се длани.
— Исках да я видя, Дон, беше много важно за мен.
— Разбирам. — Кейман зави към широкия празен паркинг. — Добре, — опита пак. — Нещата наред ли са?
Маската на киборга се извърна към него. Фасетите на огромните му очи блестяха безизразно.
— Не се правете на глупак, отец Кейман. Колко добре биха могли да бъдат?
Сюли Карпентър копнееше за сън, почти колкото за ваканция във френската Ривиера. И за двете не можеше да става въпрос в момента. Взе две чаши амфетамини и си направи инжекция В-12 в ръката, на мястото, което отдавна се беше научила да определя.
Симулацията на реакциите на Роджър бе провалена поради повредата в захранването, затова тя започна отначало, от въвеждането на данните до отпечатването на резултатите. Това ни даде възможност да направим няколко корекции.
Докато чакаше, Сюли се потопи в горещата вана в хидротерапията, а щом симулацията стартира, тя се зае внимателно да я изучава. Беше се научила да разчита и използва машинните кодове, за да се предпази от грешки при програмирането, но този път нямаше време и зачете направо последната разпечатка. Знаеше че е много добра в специалността си.