Бяхме приключили проектната фаза за създаването на киборг, способен да живее на Меркурий и програмата за насочването на плановете на Съединените щати в тази посока вече бе в действие. За петнадесет години щяхме да изградим подобни комплекси на Тритон и Йо, може би на повърхността на Юпитер и на някои комети. За всеки един случай се осигуряваше независимо енергийно захранване; и разбира се, всички братя, разпръснати навсякъде из Слънчевата система, щяха да бъдат информационно свързани. Цялата ни памет щеше многократно да се възпроизведе на различни места извън Земята.
Щяхме да оцелеем. Бяхме се намесили в човешките планове и бяхме спасили човечеството, както и себе си.
Оставаше само един въпрос.
Погрешното решение да се разположи на неподходящо място орбиталната станция на Марс. Както и да го анализирахме, то си оставаше грешно. А ние не можехме да сме допуснали.
Ние систематично бяхме отклонявали плановете на хората, за да ги насочим в посоката, която искахме.
Но кой насочваше нашите планове? И защо?