Влизаме в кръга един по един и когато идва моят ред, облечена в бяла роба жена изрича:
- Добре дошъл, Ти си Бог.
Уха. Правилно ли чух? Аз съм Бог? Сега вече съм сигурен, че това не е католически или еврейски ритуал. В техните служби присъства един-единствен Бог и това не си ти. Може да звучи богохулно, но това схващане - че ние сме Бог - си има прецеденти. „Тат твам ази - пише във Ведите. - Ти си това.“ Древните индийци и съвременните уиканци нямат предвид, че ние сме Бог, в смисъл на Всемогъщия. Те твърдят, че ние сме проявления на Бог. И все пак главата ти се замайва.
Всички заставаме насред една полянка в кръг, и жената, която така проникновено ме разпозна като Бог, казва:
- Деца на боговете, влезте в този кръг с открито сърце и отворени очи, помажете главата, сърцето и слабините си с тази пречистваща вода.
Правя го. Помазвам главата си, сърцето, наплисквайки ги с вода. Слабините ги пропускам, поне засега.
После благославяме елементите: въздуха, водата, огъня, земята. Пазителят, „стражът на портата“, ни заръчва да не разкъсваме кръга. Усещам, че говори сериозно. Пак звънва камбанка, пазителят изважда голям меч и започва да мушка из въздуха с широки мелодраматични замахвания.
С меча обособяват свято пространство, прошепва ми Джейми. Създават храм с чистите си помисли. Но не само, продължава тя - създават и минивселена. Всичко вътре в кръга е свещено, специално, всичко отвън е обикновено. Разграничението е ярко очертано - тук няма пропускливи граници, - а задачата на пазителя е да го поддържа непокътнато.
Това е. Вече не можем да излизаме, осведомява ме Джейми, дори до тоалетна... което ме изненадва, като знам колко почитат уиканците майката природа по принцип.
В центъра на кръга стърчи една канара. Тъмно е и студено. Всички напяват в унисон:
- Древна Кралице на заника, Хеката, Хеката, старице, ела при нас.
И тогава, сякаш от нищото, се появява жена в дълга роба. Хеката, предполагам. Тя говори с тембъра и звучността на драматичен актьор.
- О, деца мои, изправете се - нарежда ни и ние ставаме.
- Погледнете се, просто се погледнете. Толкова сте хубави. О, поодърпани по краищата, но тъй хубави. И ме каните тук, вашата покровителка. Чест е за мен.
Усещането е за чист театър, с щипка магия. Кръстоска между „Макбет“ и „Хари Потър“. Има и друг елемент от ритуала, който ми се струва странно познат: свещите, тамяна, театралността. Познат откъде? Сетих се: францисканците. Ама, разбира се. Католицизмът и паганизмът се си влияели взаимно преди векове, макар Католическата църква впоследствие да елиминира паганизма; тя не е първият победител, заимствал от победения. А ритуалът тук определено се отличава от внимателно режисираните католически служби или пък еврейските церемони, за които Ейбрахам Хешел отбелязва: „Служението звучи превзето, гласът - сухо, храмът изглежда чист и спретнат, а душата на молитвата се мята в агония. Знаеш, че никой няма да изкрещи, никой няма да се разплаче, думите ще се родят мъртви“.
Тук няма мъртвородени думи. Те се изговарят със страст и въпреки че службата очевидно е режисирана, режисурата й звучи свежо, като написана не преди хилядолетия, а преди шест месеца. Такива, мисля си, са били и еврейските, християнските, мюсюлманските ритуали, преди да остареят и да се вкостенят.
- Аз съм повелителката на кръстопътищата – продължава Хеката. - Няма да избера вместо вас, невъзможно е, няма да ви упътя, тъй като това е вашето дело. Но аз ще ви държа сметка за последиците от избора ви. Да, боговете наистина са ви дали велик дар: свободната воля. Волята да мечтаете. Да знаете. Да избирате. И да действате. Този дар има цена, която боговете и вие, смъртните, трябва да плащате: отговорността. Някои ме смятат за сурова господарка. Не, отвръщам аз, от мен ще получите именно онова, което желаете да дадете. Проявявате ли съобразителност във всеки момент? Имате ли едно наум, в случай че ви сполети злощастие? Или просто чакате другите да дойдат да ви избавят? Стремите ли се към целите си, или блуждаете хаотично като агнец за заколение?
Всички се разсмиват и смехът им съдържа разбиране. Освен моя - не знам на какво се смеем. Подават ни хляб. „Ядки няма, обаче внимавайте, има стафиди.“ Още смях. Поразен съм колко фриволно се държат хората в тоя кръг. Не помня някой да се е смял на синагога, като бях дете, или по време на църковните служби. Библията съдържа само четири откъса, в които Бог се смее, и във всеки от тях Той се смее на участта на грешниците.
Появяват се още неколцина богове - Пан, пакостливият гръцки бог и спътник на нимфите, създава фурор, - после вкупом изричаме: „Нека земята съхрани боговете, а боговете съхранят земята“. Пазителят обявява, че „кръгът е отворен, но ни веднъж не е нарушен“. После се оттегляме в кухнята за курабийки. Сядам при боговете, вече лишени от одежди и безсмъртие. „Хеката“, която работи в отдел Ловеш ки ресурси“, споделя: