Отговорността при тях съдържа и друга врътка. „Ние си държим сметка взаимно, защото вярваме в промяната – пише Джейми - и в силата на индивида да предизвика магическа трансформация.“ Магическа трансформация! С други думи работата я вършим ние, но след това някаква мистериозна сила - наречете я боговете, подсъзнанието, както щете – се включва и удвоява усилията ни. Нещо като божествената версия на двойното пенсионно осигуряване. Нашият работодател - в случая Бог, множественият - удвоява усилията ни. Само глупак или мазохист би отхвърлил такава оферта. Чудя се: в коя от двете категории попадам аз? Навярно и двете, според периода от денонощието.
Различните богове, също като терапевтите, подхождат към депресията от различни ъгли, обяснява Джейми. Афродита може да предположи, че ми липсва любов. Пан - че трябва да купонясвам повече. Келтските богове схващат депресията като скръб, затова лечението й е „жалеене и дирене“. (Наложи се да погледна „жалеене“ в речника; значи „надаване на дълъг и силен вик на мъка“ ) „Шинтоистките богове биха я описали като срам - тогава лечението са „подходящи ритуали на извинение“. За тъй нужния ми по-лековат подход Джейми предлага да се обърна към Баубо, древна богиня с уклон към свещеното веселие. („Нищо не прогонва депресията така, както смехът!“)
Джейми ме съветва да потърся боговете, с които съм в добри отношения. Разумно. Но има дребен проблем: не съм в добри - или в каквито и да било - отношения с боговете. Тюх.
Магия. Най-изкусителният - и спорен - аспект на Уика.
Магията е онова, което привлича насам мнозина. Признавам, че ми е любопитно, особено като се има предвид предишният ми досег с магията, макар и от по-банално естество. Като бях на около десет, се запалих по фокусничеството. Още помня тежестта на каталога, който поръчах от Ню Йорк. Даже не бих го нарекъл каталог, а книга, че и с твърди корици, и с прекрасни илюстрации. Поръчвах си някой фокус - дунапренените топчета или квадратния кръг, или летящото зомби - и с нетърпение чаках да ми го доставят. Тогава алчно отварях кутията, изчитах указанията и няколко дена овладявах изкуството на измамата. Репертоарът ми растеше и постепенно задобрях толкова, че можех да изнасям представления на рождените дни в махалата.
Обожавах магията. Не съм сигурен защо. Може би заради растящия шоумен в мен - или заради сладкия трепет от навлизането в тайно общество. Или може би съм си мислел, че ако се старая достатъчно, усъвършенствам уменията си, ще успея да накарам непристойния развод на родителите ми да изчезне, и пак ще си бъдем семейство. Ей за това си мисля, като чуя „магия“... но уиканците практикуват нещо друго.
Джейми ме кани да се запозная с неин приятел, Черния котарак. Бил умел магьосник. Както загатва името му, Черния котарак е сенчест образ, но, уверява ме Джейми, деликатен дух, „въобще не е страшен“. Ще му трябва обаче малко придумване. Джейми предлага да изразя желание да участвам в един от ритуалите му в одежди от небе. Това ще му демонстрира, че говоря сериозно, а не като дилетант. Пиша й, че ще си помисля.
Мога ли да го направя? Да се съблека пред вещер на име Черния котарак? Мога ами. Всъщност вече съм намислил план - който включва две щипки валиум и една голяма тетрадка. Оставям съобщения на телефонния секретар („Привет, Черен котарако, обажда се Ерик“), червя се..., но отговор няма. Упорствам и най-накрая ми отговаря плътен, леко сърдит глас.
- Черния котарак?
-Да.
- Обажда се Ерик. Към вас ме насочи Джейми Люис. Бих желал да се срещнем и имайте предвид, че, ъъъ, аз съм готов да... да... да се съблека гол.
Мълчание. После:
- Радвам се да го чуя, Ерик. Всъщност ние вече не работим голи. Но ако държиш да се съблечеш, няма проблем.
Когато престава да се смее, си уговаряме среща – напълно облечени - в едно сиатълско кафене.
Черния котарак прехвърля четирийсетте, набит и мускулест, с поддържана козя брадичка. Има по-силно излъчване от Джейми, по-отявлено вещерско. Поръчваме бира и той разкрива историята си. Израснал в градче в Пенсилвания и от малък открил, че е различен. Например не го било страх от тъмното. Стаята му гъмжала от плакати с върколаци. Обожавал филмите за „Дракула“. Обичал да седи в гората и да усеща неизречимата живост наоколо си. Би оставал там с дни, ако родителите му разрешавали. Вярвал, че ако си пожелае нещо достатъчно силно и дълго, то ще се сбъдне, с убеждение, което далеч надхвърляло обичайните детски фантазии.