- Магията ли имаш предвид? - питам аз. - Какво представлява тя?
- За мен магията е да създадеш някаква промяна в света чрез насочено намерение, обикновено по начин, който не подлежи на научно измерване.
Черния котарак определено се досеща какво си мисля. „Омагьосване“: сериала, с който сме израсли и двамата. В него Саманта сбърчваше нос като зайче и на Дарън му се случваха всевъзможни щуротии. Но магията не е такава, казва Котарака. Тя е по-фина, толкова фина, че изглежда като съвпадение за околните. Но не е съвпадение - уверява ме той, прочитайки мислите ми - или предугаждайки често задаван въпрос.
Кани ме в къщата си да разгледам подземния олтар. Стигаме до нея след кратка разходка из разлистен, нормален наглед сиатълски квартал. Котарака, като повечето уиканци, денем ходи на работа. Работи в централния офис на Голяма корпорация за кафе, известна с прекалено скъпите си цени и удобните столове; повече няма да издам.
Къщата се оказва приятна. В нея живеят той, дъщеря му и партньорът му Джим.
Джим ни налива вино и слизаме до мазето, където е домашният олтар. Идеята за домашен олтар ми допада. Такъв поддържат и мнозина хиндуисти. То е, като да имаш гимнастически салон вкъщи; пести време и пари, а шансът да го ползваш, се увеличава. Черния котарак споделя, че имам рядък шанс да се намирам в мазето му. Малцина получават правото да гостуват тук. Уиканците казват: „Пази тайните строго, разкривай ги често“.
Олтарът прилича не толкова на свято място, колкото на гаражна разпродажба, която яко се е оплескала. Фрашкан е с неща: свещи, статуетки на всевъзможни божества, дървена змия, голямо атаме (ритуален меч), камшик. Камшикът за какво е?
- За бичуване.
- Бичуване ли? Това какво е?
- Нали се сещаш, да бичуваш някого. От Стария завет. Да го биеш с камшик.
Пак ми се причуват гласове. Този път на изследователя на религии Мартин Форуърд: „Религията обхваща дивите, тъмни и неконтролируеми сили, не само добротата, умереността и вниманието“. Хубаво, Мартин, ами бичуването?
Не изпадаме в крайности, уверява ме Котарака.
- Шибаме леко, за да насочим кръвообращението.
Как точно работи, питам аз. Оказва се, че те бичуват, докато обикаляш в кръг. Това повишава енергията, буквално я подкарва с камшика.
- Ритуал за пречистване е - добавя Черния котарак.
Аз никога не съм бил мазохист, поне не нарочно, но си признавам, че тая работа с бичуването ме влече. Не ме разбирайте грешно: не искам да ме боли... твърде много. Но точно както никоя медицинска процедура не е съвсем ефикасна, ако пациента не го заболи поне малко, така и аз подозирам, че депресията ми няма да се разнесе, ако не изпитам истинска болка - а не бутафорията, с която се глезя от толкова години. Изкушавам се да помоля Котарака да ме бичува веднага. Сигурно ще го направи. В смисъл, нали се казва Черния котарак, а аз съм пил достатъчно вино да ми подейства като обезболяващо. Обаче ме хваща шубето, както нормално, и насочвам разговора в друга посока. Полюбопитствам за всичките езически джунджурии. За какво са му на Котарака?
Били само реквизит, снаряжение. Притежавали точно толкова сила, колкото им припишем.
- Но как може вещи да притежават сила?
- Дай да ти видя тефтерчето - казва Котарака. Подавам му черното бележниче. - То свещено ли е?
- Ъ, не знам, но определено ми е важно.
- Заслужава ли тия 10,99 долара, които си дал за него?
- О, повече, много повече. Съдържа всичките ми бележки и наблюдения. Ходило е до Турция и Лас Вегас. Струва много повече от 10,99.
- Тъй. Колкото повече енергия влагаш в него, толкова по-важно е.
Тримата вдигаме тост за енергията, чуквайки чаши. Звукът отеква сред твърдите бетонни стени. Джим има една теория: правим заклинания единствено върху себе си. Веднъж искал да разкара някого от живота си. Затова спретнал нещо като уиканско съдебно запрещение. Поставил снимка на човека в парче лед, увил я с фолио и я мушнал на дъното на фризера си. Проработило. Човекът спрял да му се натрапва.
- Защо? Промених взаимодействията си с тоя човек. Не отговарях на есемесите му. Излъчвах някаква вибрация, че той не бива да се свързва с мен или да участва в живота ми.
Добре, питам се наум, ама магия ли е било? Защо просто не спреш да четеш есемесите, без да слагаш заледена снимка във фризера? Защото, струва ми се, Джим се е нуждаел от материално изражение на намерението си. Магията може да е вид самозаблуда, но е необходима. Тя е начин да припалим подсъзнанието. Всички ние си имаме такива лични ритуали – преди важен тенис мач се обличаме по точно определен начин (ризата преди шортите, левия чорап преди десния - освен в четвъртъците) или изгаряме снимките на онзи, който ни е разбил сърцето. Не му викаме „магия“, но идеята е същата: да променим вътрешния си климат чрез външни действия. Уиканците обаче отвеждат нещата още по-нататък. Те вярват не само че тези действия могат да повлияят на мислите ни, но и че мислите, намеренията ни могат да повлияят на действителността. Могат да отблъснат хора от нас. Или да привлекат пари.