Истинският проблем обаче е оня, натрапчивият и старомодният: за вярата. Просто не си представям как някой от тези богове с малка буква ще ме заговори или ще се застъпи за мен. Хладните факти са, че не вярвам тези богове и богини да съществуват - поне не както лявото ми кутре или бележникът - и не мога да потисна неверието си достатъчно дълго, за да ги извикам в ума си. Това може би значи, че съм по-трезвомислещ от Джейми и другите уиканци. Или по-депресиран.
Глава седма
БМО. Дойде ми до гуша от магия и игри. Търся стабилна връзка с подходящото божество. Възрастта няма значение. Любителите на животни са добре дошли.
Ако живеех в определена епоха от миналото – или на определено място дори в наши дни - и се оплачех от депресия, щяха да ме пратят не при психиатър, а при шаман. Шаманизмът, подобно на митологията, е ранна форма на психология. Той е и първата религия в света, както и - моля проститутките за извинение - най-старата професия.
Днес множество религии съдържат елементи от него. Например еврейските напеви или биенето на барабани в шинтоизма.
Уика е съхранила още по-здрави връзки и понякога я наричат „европейски шаманизъм“. Преди всичко обаче шаманите са били и си остават лечители. Чудесно - на мене ми трябва лечение. А най-чудесното е, че шаманите лекуват, като призовават духовете. Това наистина ми допада. Уморих се всичко да върша сам.
Шаманизмът не е точно религия, поне не в обичайния смисъл на думата. По-скоро представлява духовна практика, методология, която е възниквала по целия свят, от Австралия до Арктика. Различните проявления на шаманизма смайващо си приличат, като се има предвид, че практикуващите го са били разделени от хиляди мили, без контакт помежду си. Джоузеф Камбъл отбелязва, че всички ние сме наследници на шамана.
Защото именно шаманът десетки хиляди години е бил „пазителят на човешката съкровищница от митове“.
Но какво представлява един шаман? Мислим си, че понятието ни е ясно..., докато не се взрем по-отблизо. „Шаман“ произлиза от сибирската дума „саман“: „развълнуван, трогнат, извисен човек“. Харесва ми. Шаманът е активен. Изпитва грижа. Не иде реч за хладни резервирани лечители, които не ги е еня за съдбата на пациентите им. Шаманът се вълнува от пациента си и, по-важното, е пациентът. Той лекува и междувременно сам бива излекуван. Или ти връща парите. Нерядко шаманите възстановяват таксите си, ако пациентът умре. (Здравеопазването ни има какво да спечели от такава гаранция.)
Шаманът може да се определи и като „онзи, който знае“. Не който вярва, а който знае. Разграничението е важно. В света на шамана няма място за вяра, само за знание. Какво знаят шаманите, питам се аз, и как го научават?
Силата на шамана се крие в способността му да изпадне в транс по своя воля, да влезе в променено състояние на съзнанието, със или без помощта на психотропни средства. Шаманите не са богове или духове, но ги познават, говорят си с тях.
Шаманът е посредник, пътешественик, който изследва „незримия ред“ на Уилям Джеймс, а после се връща в света на обичайното съзнание. Понякога приравняват тези шамански странствания със смъртта. Народите от перуанска Амазония даже наричат аяхуаска, мощния халюциноген, употребяван от някои шамани, „малката смърт“. (Французите ползват същата фраза, la petite mort, за оргазма. Поне аз се надявам голямата смърт да прилича на братчето си.)
През вековете шаманите са били наричани знахари, баячи, заклинатели, вълшебници, магьосници, провидци. Или просто луди. Нали в крайна сметка имат халюцинации. Ние, които не сме влизали в промененото състояние на съзнанието, логично определяме шамана като ненормален. Но справедливи ли сме? Карл Юнг, трезвомислещият швейцарски психиатър, мисли, че не. „Почти смехотворно предубеждение е да твърдим, че съществуването може да бъде само материално. В действителност единствената форма на съществуване, която познаваме пряко, е мисловната. Нищо не ни пречи да твърдим, че напротив, материалното съществуване е просто умозаключение, тъй като познаваме материята само дотолкова, доколкото възприемаме мисловни образи, пренесени от сетивата.“
Шаманите обичат природата, в традициите на свети Франциск. Те общуват с нея като равен с равен, като семейство. Не съчувстват на животните, а се стремят да черпят от по-висшата им мъдрост. И още: действат бързо. Шаманизмът обещава своето рода духовен пряк път, който позволява на хората (и на мен?) да „изживеят за няколко часа неща, които иначе биха им отнели години медитация“, обяснява Майкъл Харнър, антрополог, станал шаман. Това ме грабва от раз. Така де, кой не си пада по преките пътища?