Не толкова отдавна, ако сте искали да изследвате тайния свят на шаманизма, е трябвало да идете в перуанската джунгла или сибирската тундра. Аз пък изминавам няколко мили по магистралата до Белтсвил, щата Мериленд. Чувствам се като някой измамник - нали винаги съм измервал натрупаната мъдрост с преодоляното разстояние. Но когато се натъкнах на обява за „шаманска работилница“ в предградието на Вашингтон, не устоях. Не само ми е удобно - има и символизъм. Белтсвил е мястото, където американските тайни служби обучават новобранците си. Тук направо гъмжи от мистерия.
Следвам указанията и се озовавам на черен път, а после и пред вратата на геодезичен купол. Вътре десетина души щъкат насам-натам. Цари обичайното оживление преди семинар: очите шарят в търсене на познати лица, ръцете се разписват и грабват информационни пакети. Със същия успех бих могъл да се намирам на семинар за недвижими имоти, а не за опознаване на скрити светове.
Тънко изсвирване пронизва сутрешния въздух.
- Какво е това? - пита някой.
- Сигурно кафеварката - отговаря друг.
- Шаманската кафеварка - обажда се трети и всички се разсмиват с разбиране, по шамански. Да, мисля си аз, групата почва да се сближава, при това точно навреме. Отправям се към кухнята, откъдето си вземам шепа вегански курабийки и чаша екологично, расло на сянка, търгувано на справедливи цени кафе. Най-етичното, което съм пил. С всяка глътчица усещам как ставам по-добър човек.
Влизам в основното помещение и заедно с другите се смъквам на пода. Ах, подът, тоя незаменим атрибут на духовността, който ме приветства отново, като зъболекаря, когото не съм посещавал тъй отдавна. Усуквам се във видоизменената поза „лотос“, която усъвършенствах в Катманду, и оглеждам стаята. Публиката не е особено млада, нито пък престаряла. Преобладават жените - закичени с племенни бижута, буцести гривни и огърлици, натежали от символика. Една от тях е довела пудела си. Той се казва Саша и изглежда също толкова смутен като мен. Прави няколко кръгчета, после ляга до господарката си. За миг кръстосва поглед с моя през помещението и, кълна се, ми казва: „Не гледай мене. Идеята не беше моя“. Супер, мисля си, вече общуваме с животинския свят, макар че не ми е ясно къде се вписва един ошашавен пудел в шаманството.
В средата на стаята стърчи олтар... или нещо от сорта. Вълнено одеяло, покрито с пощенски картички, няколко плюшени мечета - бели и кафяви, свещи, кожен портфейл. Отварям чантата си и вадя нещата, които ме помолиха да донеса: барабан, кречетало, превръзка за очи и „камък с размери на грейпфрут“. Хвърляйки едно око наоколо, се разтревожвам, че другите ме бият - в духовен план. Конкуренцията е подготвила толкова големи барабани, че си имат и калъфи, кречетала колкото бухалки за бейзбол, изработени ръчно от диваци в сърцето на перуанската джунгла. Аз донесох пластмасовото кречеталце на дъщеря ми, изработено ръчно от някой експлоатиран китаец в сърцето на капиталистическата джунгла.
Погледите се насочват към ръководителя на работилницата, спретнат мъж на средна възраст, който носи плътни памучни панталони и виолетово поло. Изглежда напълно обикновено - по-скоро мениджър, отколкото шаман. Всъщност почти уцелвам. Дейна работил 25 години в отдела за платени обяви на вестник „Уошингтън пост“, преди да се оттегли да преподава шаманизъм. Обикновеният му вид не ме разочарова, а по-скоро ме успокоява. Ако ще пътувам към скрит свят, искам да ме води някой, облечен с памук.
Всички се усмиряваме полека, на пресекулки, като група кикотещи се прогимназистки.
- Здравейте - проговаря Дейна, с успокоително нормален глас. - Този уикенд с вас ще изследваме необикновената реалност - казва го делово, като гръцки екскурзовод, който описва графика за посещения на Партенона. - Ще има изненади и ще е хубаво.
Иска ми се да му повярвам, наистина, но от опит знам, че изненадите рядко са хубави.
Шаманите работят с духове, обяснява Дейна, но какво са духовете? Добър въпрос.
- Духът е нематериалната същност на нещо. Ето тук имаме едно прекрасно кречетало, изработено от индианец в Ню Мексико. Шаманът би казал: „Да, това е материално кречетало, но то е и дух“.
Дух се оказва и „всичко, което виждате със затворени очи“. Следва пауза, в която се чува само пъхтенето на пудела Саша, докато ние смиламе идеята.
Дейна вдига кречеталото - истинска красота - и ни кара да затворим очи и да си го представим.
- Не се фокусирайте върху мен, а върху кречеталото. Даже ще го завъртя, докато се мъчите да го видите със затворени очи.
И вие може да го видите, повече или по-малко. Това е чудесно. „Повече или по-малко“ наистина работи при шаманизма.