Всички се държат дружески, дори задушевно. Колкото по-странни са преживяванията, толкова по-бързо се сближаваме. Всички очевидно се радват да бъдат тук. С изключение на Саша, който сякаш предпочита да го заведат на ветеринар за кастрация. Полякинята е изпекла вегански кекс с лайм, на вкус точно както си представях веганските кексове с лайм. Тя раздава и „амазонски опушващи клечици“. Чудесно изчиствали аурата.
Дейна ни моли за тишина. Пак е време за работа.
- Тук е пълно с таланти - казва той, все едно сме колежански баскетболен отбор с дълга резервна скамейка. Аз не се чувствам талант. Чувствам се мошеник. Така, следва работа с животни, обявява Дейна. Тръгваме в кръг около олтара (върху който днес, кой знае защо, се мъдри и малко плюшено вълче). Отново настават ревове и грухтения. Птичата конкуренция днес е жестока - пълно е с таланти, - затова решавам да призова любимото си животно: мармота. Обожавам го. Уютни дупки, дълги периоди насаме, а после мигът на слава: втори февруари, Ден на мармота. И пак обратно в уютната дупка. Ако прераждането съществува, не бих имал против да стана мармот. Поставям ръце под брадичката си като лапките на мармот, изопвам устни, оголвайки зъбите на мармот, и обикалям олтара. Туп. Туп. Туп. Чувствам се хубаво. После думкането спира.
Нова задача. Ще пътуваме към Горния свят. Пак ще ни трябва входна точка. Можем да отлетим натам върху нашето животно на силата (мармотите летят ли?) или да се качим на космическа совалка, или да ни изстреля вулкан, или, предлага Дейна, да ползваме асансьора. Последната опция ми харесва.
Звучи най-безопасна и реалистична. После, продължава Дейна, ще минем през една мембрана, може би плътен слой пушек или еластична субстанция. Ако е гума, Дейна ни съветва да материализираме нож или горелка.
- Нека просто се радваме на пътуването - завършва той. Ще ви видя, като се върнете.
Лягаме на пода. Осветлението отслабва. Думкането започва, отначало бавно. Туп. Туп. Сега ускорява: туп, туп, туп.
Опитвам да се отпусна, да изтласкам неверието си, да бъда по „идеалист“, както пише Уилям Джеймс, и тоя път се справям чувствително по-добре.
- Така - надвиква Дейна ударите на барабана. - Сега материализирайте вашето животно.
Призовавам мармот, но по някаква причина той се появява необикновен. Интелектуалец. Държи чаша кафе в едната си лапа, клипборд в другата. Зад ушенцето му стърчи химикалка, на носленцето му се мъдрят чифт очила, че и с бая стилни рамки. Аз и мармотът се возим с асансьора към Горния свят. Не приказваме много, само се взираме във вратата и гледаме как числата растат ли, растат. Изведнъж асансьорът спира. Вдигам глава и виждам таван от пръст. О, не. Няма изход.
- Не се тревожи - казва мармотът. - Аз ще се погрижа – и без проблеми прокопава дупка в пръстта. Изскачаме насред ясно синьо небе. Студено е и щом се оглеждам наоколо, разбирам защо. Намираме се в Арктика. Навсякъде - лед и сняг.
Панорамата е безлюдна, но прелестна. После, незнайно как, се оказваме на кораб. Спирам на някакъв остров и решавам да се изкатеря по леда - теренът отново е от арктическата тундра. Някак успявам да се закача на един остър ръб. Не мога да мръдна. Ритъмът на барабана е ускорил, давайки знак, че скоро ще трябва да се завърнем. Ами сега?
- Нямаш грижа - казва мармотът, който се справя супер в напрегнати мигове. - Качвай се.
- Къде?
- На гърба ми.
Ами добре. Скачам върху гърба му, нарушавайки още няколко физични закона, и се оказва, че мармотът може да лети: понасяме се от арктическия остров към входа на асансьора.
Натискам бутона „надолу“. Нищо. Пак го натискам. Пак нищо.
Междувременно думкането се е забързало още. Туптуптуп.
Най-сетне асансьорът пристига и се спускаме - фиууу! - обратно в Средния свят, в най-последния миг.
- Така - казва Дейна, докато махаме превръзките си, колко души стигнаха до Горния свят? - Вдига се гора от ръце, включително моята. - Отлично - похвалва ни той, а аз се усмихвам като хлапенце, което най-после му е хванало цаката.
Успях. Ходих на шаманско пътуване, макар и не типичното, като се има предвид спътникът ми - летящ мармот акъллия, а и не знам дали го преживях, или си го измислих. Няма значение. Важното е, че успях.
Въодушевлението ми трае двайсетина секунди. Останалите описват пътешествията си до Горния свят и всичките звучат доста по-фантастично. Един се натъкнал на светещи кристали. Друга срещнала дракон. Дейна внимателно я изслушва и пита, напълно сериозно:
- Според теб една връзка с този дракон има ли потенциал?
- О, да - отговаря жената. - Беше много дружелюбен.
Чувствам се като в роман на Габриел Гарсия Маркес. Както обикновено полякинята смита всички. Тя се приземила в земя на еднорози и водачът им й рекъл да сплете гривите на останалите. После станало оплетено. Сълзите й се превърнали в галактика, а някакъв ангел яздил хермафродит.