Дейна известява, че в последното ни упражнение ще „призовем животно на силата“, а после ще „вкараме животно на силата“. Призоваването не ме тревожи, но вкарването определено ме стряска. Колкото и да съм предразположен към колебания, по тоя въпрос винаги съм бил забележително твърд: никакви вкарвания на животни.
С облекчение установявам, че не само аз се смущавам от частта с вкарването. Хората имат въпроси. Ще работим с партньор, обяснява Дейна. Партньорът ни ще изпадне в транс и ще ни намери животно на силата. Трябва да го види четири пъти, преди да се брои за истинското. Ще го притисне към гърдите ни - „в онази реалност, но и в тази“. Дейна демонстрира, като притиска ръце към гърдите си. После шаманът - този, който извършва вкарването - ще се наведе и ще духне два пъти в слънчевия сплит на пациента - участника, който лежи по гръб.
- Вижте - продължава Дейна, - може да ви прозвучи странно, но има някои неща, които не искам да духате в хората: насекоми, паяци, риби. Може да ги нараните. - А накрая, за да постави всичко на мястото му, добавя: - Помнете: това е истинско.
Моя партньорка е ДжоАн, онтологичната инструкторка.
Първо трябва да разпознае животното на силата, което ще ми вкарва. Аз се моля, моля се, за нещо дребно. Катерица например. Обаче какво ти, с моя късмет - тя излиза от транса си с думите, че намереното животно е воден бивол. Господ да се смили над душата ми.
- Така - обажда се Дейна. - Време е да вкарате животното в партньора си.
Нервно-развълнувано мърморене пробягва из стаята. Думкането се подновява. Пуделът Саша получава кучешки пристъп на паника и го извеждат от стаята. Де да можех и аз с него... После се случва вкарването. Ще ви спестя детайлите, но ако бяхте влезли при нас, щяхте да видите как една около шейсетгодишна онтологична инструкторка с прическа, подобна на кошер, се е навела над мен, все едно държи чаша кафе в дланите си, и силно духа към слънчевия ми сплит. А после - край.
Като се имат предвид обстоятелствата, оказва се далеч по-безболезнено, отколкото очаквах. Правим още няколко упражнения - разчитане на скали и приветстване на слънцето, - но нищо не се доближава до вкарването на животните на силата.
Работилницата върви към финала си. Всички събират тъпаните, кречеталата и превръзките за очи, когато Дейна ни спира с важно съобщение.
- Помнете - това е нещо важно. Тук реалността е необикновена, но там отвън е обикновена: колите фучат със сто километра в час.
Предлага ни да хапнем по някоя курабийка и да се заземим, преди да седнем зад волана. Добър съвет - може би най-добрият за целия уикенд.
Шофирам към къщи внимателно, отблъсквайки разсейващите мисли за птици, вълци и мармоти интелектуалци. Постепенно те избледняват, но една от тях не мога да махна, колкото и да се старая. Представям си голям бял пудел, който пъхти тежко и очевидно се чуди какво, за бога, правят тия човеци и защо. Ще ми се да знаех, Саша... ще ми се да знаех.
Глава осма
БМО, уморен от непознати, които не ме разбират. Търся дом, но не зная къде. Ти ли си Единственият? Чревоугодниците са плюс.
Стигнахме и до юдаизма. Боях се от този момент.
Навярно беше неминуем - нали се водя евреин все пак, - ала това е слабо успокоение. Или опрощение. Моите прегрешения са очевидни. Прелюбодействах в сърцето си, флиртувах с рой екзотични богове, пробвах се във вещерството. Чувствам се като блудния съпруг, който, смърдящ на тежък парфюм и евтина пиячка, плашливо почуква на входната врата след дълго и непредизвестено отсъствие. Ще ме приеме ли Бог? И даже по-дразнещо: искам ли аз да бъда приет?
Истината е: аз не Го познавам. И как бих могъл? Евреите не говорят за Бог. Тоя пропуск винаги ме е озадачавал, при условие че любовта към Всемогъщия е крайъгълен камък във вярата ни... и че евреите си умират да говорят за всичко, нон-стоп. И изведнъж - мълчание? Самия мен може да наречете себемразещ се евреин, макар да не е съвсем точно. За да мразиш нещо, трябва да го познаваш, поне донякъде, а аз не познавам юдаизма достатъчно.
Няма начин да съм единственият, който се чувства така отчужден от собствената си вяра. Затова питам моя приятел Майкъл, още един евреин гастроном, как би обобщил юдаизма с една дума. Трябва му само миг:
- Правила. Юдаизмът значи правила.
Кимам. Печално наблюдение, но доколкото мога да преценя, точно. Прави това, не онова. Първо си обуй дясната обувка, но вържи лявата. (Без майтап.) Купища и купища, и купища правила. Нескончаеми литания от „прави“ и, по-често, „не прави“. Юдаизмът е идеалната религия за обсесивно-компулсивните.