Сафед през 16 век е сред редките места - подобно на Париж през 20 век или Флоренция през 15-и, - където обстоятелствата се напасват и, като алхимична реакция, създават изключително творческа атмосфера. Само че в случая със Сафед резултатите не са художествени или научни, а духовни. „Сафед - пише Дейниъл Мат, учен и преводач - сякаш граничи с рая.“
Когато автобусът най-сетне спира на сафедската централната автогара, ме е обхванало вълнение. На мен местата ми влияят, а за това място усещам, че може най-накрая да ме отведе до духовно прозрение, в което ще открия Бога си... или някоя сносна имитация. Посреща ме Еял, директор на един институт по кабала и мой водач към тайнствата по този път. Едрият мъж ме сграбчва в здрава прегръдка.
- Добре дошъл в Сафед - изрича с явно отигран ентусиазъм.
Еял е облечен в хасидско черно и за миг изпитвам чувството, че въобще не съм пътувал. Следвам го по калдъръмените улици, миниатюрна версия на стария град в Йерусалим. Подминаваме магазини с имена като „Кабалистична бижутерия“ и кафенета, които се състоят от маса-две и поднасят невероятно пресни салати и сокове. Скоро стигаме до офиса му, разположен на втория етаж в стара сграда и отрупан с книги. До неотдавна сърцето ми би се разтуптяло при такава гледка, но не и сега. Измъкнал ли съм се най-сетне от главата си?
Еял има силно излъчване, неопределена възраст, библейска брада и очи, които често се блещят. Дошъл тук преди 18 години. Малко по-рано бил диджей, напълно светски човек, жител на Тел Авив, израелския град на греха. Един ден решил да спази Шабат. Просто така. Оттам стигнал право до ултраортодоксалния юдаизъм.
Личи му, че обича Сафед. Горещо хвали „трансформативната сила на това място“. Този град повлиява на всеки, твърди той.
- Когато кажа: „Добре дошли в Сафед“, очите на гостите се разтварят, а и душите им.
Не съм усетил подобна трансформация, но още ми е рано.
Еял незабавно ми пуска някакво филмче, един вид ръководство за начинаещи в кабала. Разказвачът нарежда с гласа на Бог: „Изучаването на кабала усилва и развива самосъзнанието. Практикуващите се научават да използват духовната си мощ за личностно развитие и сбъдване на житейската си цел. Кабала носи радост и вътрешен смисъл във всеки аспект на живота“.
Добре звучи. Впишете ме.
После става по-сложно. С картечна скорост ме превеждат през десетте сефири - божествените еманации, дървото на живота и как кабала векове наред била тайно изучавана от елита (английската дума cabal, съзаклятие, идва оттам). Кабала, осведомява ме този плътен и авторитетен глас, обяснява квантовата физика, теорията на струните и Големия взрив.
Уха. Главата ми се замайва, както не й се е случвало от Истанбул насам. Звучи хубаво, но толкова... сложно.
Връщаме се в офиса на Еял и той ме предупреждава, че през следващите няколко месеца няма да уча за кабала. Ще уча кабала. Разграничението е важно, отбелязва той, макар да не обяснява как.
Мятаме се в колата му, очукан микробус със счупена дръжка на вратата, и се понасяме по калдъръма на Сафед. Шофираме надолу, все надолу, погрешната посока за духа, но пък необходима прелюдия преди растежа. Както пише Карън Армстронг: „Няма издигане към небесата без предишно спускане в мрака“. Тъй че се спускаме.
Отварям прозореца. Сафед се слави с въздуха си. Всички така ми казаха. Сафедският въздух е специален. Наистина го чувствам мек, както сигурно бих усещал памука, ако се превърне в газ.
След броени мигове - не знам как става (може би е въздухът) - вече водим тежка метафизична дискусия. Бог не е духовна същност, твърди Еял. Той е отвъд духовното. Просто не съществува дефиниция за Бог. „Ейн соф“ - казват кабалистите: буквално „без граници“. Същевременно Бог участва във всяко проявление на живота.
- Има конкретен Божи пръст във всяка случка, всяка молекула, всеки атом - казва Еял.
- Тоест Бог изпипва детайлите? - Да, знам, че си играя с богохулство.
- Да - Еял пренебрегва сарказма ми, - само че ни оставя свободния избор. Точно както нищо не може да Го накара да направи едно или друго. Същото важи за нас самите; нищо не ни принуждава да правим добро.