По думите на Дейниъл Мат кабала „представлява реваншът на мита (...) Кабалистите оценяват дълбочината на митовете и трайния им чар.“ (Джейми Вещицата ще одобри това.)
Кабалистите вярват, че всичките ни дела имат последствия. Те отекват, биват усилени, в божествената сфера. Има значение и настройката ни. Ицхак Лурия, най-известният кабалист от Сафед през 16 век, недолюбвал тъгата - считал я за пречка пред мистичните прозрения. Лошо ми се пише. Депресията ми се е поразсеяла, навярно заради мекия въздух на Сафед, но витае като нежелано присъствие, гост от ада. Кабалистите споделят традиционната еврейска жажда за познание, но тук познанието е различно, жаждата - също. Познанието не се придобива, а се поглъща, или както казал един от първите кабалисти, велик визионер на име Ицхак Слепия: „Вътрешната, фината есенция може да бъде осмислена само чрез изсмукване, не чрез опознаване“.
Оставям чашата си с вино и си поемам въздух. Такъв страстен и телесен език не се връзва с познатия ми юдаизъм. В синагогите от детството ми никога не се говореше за смучене. Щях да го запомня.
Кабалистите, подобно на християните, вярват, че онзи, който кривне от пътя, но се върне, прави по-добре от онзи, който никога не кривва, точно както счупената кост – зарасне ли веднъж, става по-здрава от преди травмата. Аз имам опит и с чупене на кости, и с кривване от вярата, затова откривам тук силна утеха. Сипвам си нова чаша вино и сънят скоро ме унася.
- Започваш да изглеждаш по оня начин - отбелязва Еял, когато се събираме в офиса му на другата сутрин, и сякаш за да потвърдят, очите му се облещват до размера на еднодоларови монети.
- Наистина ли?
- О, да.
За миг се разтревожвам, че може да проявявам ранни симптоми на Сафедски синдром. Сафедският синдром е разновидност на Йерусалимския и се изразява в това, че дошлите тук стават налудни - решават, че са някой библейски пророк или самия Месия. Да не би пък Еял да го казва на всички?
Възможно е. Ние се поддаваме на такива духовни ласкателства. Всички искаме да сме специални даже ако това включва елемент на психическо заболяване. По-добре луди, отколкото обикновени.
Еял седи зад бюрото си, жестикулира бурно, понякога се извърта да провери имейла си. Ентусиазирано му споделям какво съм научил. Четох, че според кабала не само човекът се нуждае от Бог, но и Бог се нуждае от човека. Звучи ми страхотно. Бог се нуждае от нас? Никога не съм си го представял от тоя ъгъл. Ако е истина, изстрелва търсенето ми от сферата на нарцисизма - „какво мога да спечеля от това?“ - към други по-благородни области. Бог се нуждае от мен.
- Не се нуждае, а ни иска - спихва въодушевлението ми Еял.
Споменавам друга кабалистична представа: че Бог се прикрива от нас. (На иврит светът се нарича „олам“, което има същия корен като „прикривам“.) Идеята е позната, отразяват я и други религии, които съм изследвал. Защо Бог би си играл тъй с нас? В смисъл, ако искаш да Те знаем, прати ни знак. Това си е Твоята вселена все пак. Можеш да постъпиш както желаеш.
Еял усеща объркването ми и се възползва от подхода на евреите, когато се изправят пред особено смущаващ въпрос от голяма важност: задава още въпроси.
- Защо Бог първо сътвори, после прикри? Какво става?
Къде е Бог? - Той се озърта наоколо. Улавям се, че му подражавам - сякаш Бог може да се крие под бюрото му или зад вратата. Еял обаче притежава и еврейския навик да задава въпроси, без да им отговаря. Затова така и не откриваме Бог. Поне не този ден.
После Еял ми дава съвет, който все едно се отронва от устните на тибетския лама в Катманду. По същество, заявява той, аз трябва да опозная собствения си ум.
- Всичко започва тук - той смушква слепоочието си толкова силно, че се уплашвам да не спука някой капиляр. - Изследвай душата си. Разбери какво се случва в теб. Опознай душата си, твоята Божествена душа. Опознай и животинската душа. Опознай по-висшата, не по-нисшата душа.
Следя мисълта му, ама едва-едва. Не седем осми. По-скоро три осми май. Трябва ми друг учител. Еял проявява разбиране, без да се обижда. Той е зает човек. Има осем деца и постоянно е в движение. Предлага ми да потърся Йедида Коен, имигрантка от Великобритания и един от най-популярните учители на кабала. Обаждам й се и британският й акцент ми идва освежаващо вежлив и успокоителен. Уговаряме среща на следващата сутрин.
От всички религии, които съм изследвал, юдаизмът е най-старата. Евреите са се молили на единствения си Бог, хилядолетия преди суфиите да се развъртят, будистите да замедитират или раелците да почнат да се преобличат. Това хубаво ли е? Битовата техника я предпочитаме нова и лъскава, но религията - стара и мухлясала. Износена. Естествено, дълголетието не се равнява непременно на истинност. Хората вярвали, че Земята е плоска, много дълго време. Това не значи, че са били прави. Религията обаче, мисля си, е истинна по друг начин от, да кажем, аритметиката. Религията е истинна така, както са истинни хубавото стихотворение или роман. Продължаваме да четем Шекспир не само защото творбите му са написани добре, но и защото са истинни. Така че, да, по отношение на вярата трайността има значение. Тайничко добавям няколко точки към резултата на юдаизма и изваждам няколко от раелството, което в края на краищата съществува едва от времето на диско музиката - злополучна епоха, която в ретроспекция се оказва бая не-истинна.