Аз не съм от най-подредените хора - повече си падам по създаването на безпорядък всъщност, - така че представата за всичките тия счупени парчетии не ме смущава особено, а тикун олам, поправянето на света, ми звучи като бая работа, даже прекалено. Будистите казват: „Просто бъди“. Даоистите: „Просто е“. Раелците: „Просто го направи“. А кабалистите? „Просто се хващай за работа“. Те вярват и че: „Ако не е счупено, не се занимавай с него“. Няма какво да научиш. Но ако е счупено (каквото и да е то), считай се за късметлия. Кабала възприема света като един огромен проект за реставрация.
Като всички останали, несъмнено и този ще надхвърли графика и бюджета си. Евреите нямат желание да избягат от физическия свят. Те го приемат с разтворени обятия, целия, дори кофти частите му. Както пише поетът Алън Афтърман: „Еврейският подход е да опознаеш света, без да отричаш нищо - да обхванеш Холокоста, гнева и горчилката - и да пееш“. Можел е да добави „напук“.
Преди да затвори кръга при юдаизма, Йедида пробвала и източните вярвания. Опитала да наблюдава дъха си и да обзре пустотата, но не й донесло нищо. Кабала има някои допирни точки с Изтока, например будизма. И двете са толкова идеологии, колкото и методи. Будизмът е метод за усмиряване на маймунския ни мозък и смазване на желанието. Кабала – за приемане на Божията светлина. И двете вярват в недвойствеността - че нашата индивидуалност е просто илюзия. Както кабала, така и будизмът (поне тантрическият) разглеждат всяко наше действие, все едно колко „несвято“ наглед, като материал за просветление.
Но има и поне една ключова разлика. Кабала не ни кара да потушим егото си. Йедида обяснява:
- Кабала учи, че имам его и че е хубаво да имаш его. Еха!
Какво облекчение. И че е добре да бъда себе си. Защо да го неутрализираме? То е драгоценният Божи съд на вдъхновение и светлина.
Друга разлика: целта на будизма е да надмогнем физическия свят, да станем нищо. Нищо. Това не се нрави на Йедида, която е, кажи-речи, всичко.
- Не мога да стана нищо и имам нужда да съм честна и да кажа на Бог: „Ти си ме създал с всичките ми проблеми. Ти си виновен. Искам да разбера защо си го направил. Ако не си искал да се вбесявам и да избухвам, защо си ме създал такава? Това е твой проблем. Държа да го знаеш“.
Вместо да изпъди егото, кабала ни призовава да го трансформираме от състоянието, в което може да приема само за себе си, до проводник на Божията любов. Целта е не да отпишем физическата работа, а да я преобразим, да осветим дори най-нисшите физически деяния. За разлика от будизма юдаизмът не счита желанието за корена на всички страдания. Желанието може да е за добро.
Разказвам на Йедида за моята любима депресия. Тя ми съчувства и препоръчва да си говоря в трето лице. Това вече го правя и даже малко се срамувам от него. „Ей го Ерик, пак говори за себе си в трето лице.“ Винаги съм го считал за белег на задаваща се лудост, но не, казва Йедида, тъкмо напротив.
- Когато отстъпя с тази една крачка, получавам повече простор и не се чувствам виновна. Трябва да разбираме себе си.
И тя споменава мистичния фалафел. Аз съм голям фен на фалафела; за мен той въплъщава най-великата възможна употреба на смачкания нахут, измислена от човека. Но мистичен?
- Абсолютно - потвърждава Йедида. Наострям уши. Ние трябва да осъзнаем участието си в нещо, много по-голямо от самите нас. Ние участваме в разгръщането на вселената.
Да кажем, че отиваш в някоя дюнерджийница за фалафел. Нямаш си идея защо, но си избрал точно нея. После вътре влиза г-н X, а ти не знаеш колко важна роля ще играе той в живота ти. Запознавате се и ставате близки. Приятелството ви е част от разгръщането на вселената.
- Някои биха го нарекли съвпадение.
- Но не е.
Скептицизмът ми избликва на повърхността. Да не би Йедида да твърди, че Бог е кукловод, а ние - куклите му?
- Не, Той не се вълнува от това. Всъщност в кабала вярваме, че Бог е скрит. Иначе, ако Божията светлина постоянно грееше, през цялото време щяхме да изпитваме блаженство.
- Което би било проблем защо?
- И аз така разсъждавах. Попитах учителя ми за това и той каза: „Не, не би искала да стане така“. „Напротив“, казах аз. „Хубаво - каза той, - така си мислиш, само че - и този въпрос заляга в основата на кабализма - защо Господ първо сътворява, после полага такива усилия да се скрие? Защо?“ Отговорът е: за да можем да Го достигнем със собствени сили и собствената си свободна воля. Иначе все едно получаваме нещо за нищо, а никой не цени такива работи. Истината е, че дълбоко в себе си сме корави типове и искаме сами да го постигнем.