- Значи е хубаво, че Бог е скрит?
- Прекрасно е.
Неусетно са отлетели два часа. Допивам чая си, натискам магическата порта и докато се качвам в таксито, размишлявам: открих ли изгубеното сърце на юдаизма?
Отправям се към любимото си кафене, поръчвам си едно „кафе наопаки“ и се опитвам да смеля часовете при Йедида.
Вече я харесвам даже повече. Колебая се обаче дали ме учи на кабала или за кабала... или най-вероятно за Йедида. Понякога учителят трудно се отсява от учението. Понякога са едно и също.
След това ми остава малко свободно време, затова хлътвам в „Дома на книгите Елиезер“, единствената книжарница в града, доставяща заглавия на английски. Доста особени обаче. Чрезмерен брой от тях засягат темата за междурелигиозните бракове: например деловата „Как да сложим край на междурелигиозния брак“ или по-закачливата „Равине, защо не мога да се оженя за нея?“ Знаех, че асимилацията тревожи някои евреи - но не знаех, че е станала цял жанр. Разглеждам рафтовете и забелязвам екземпляр от „Еврейска медитация“ на Арье Каплан. Класически текст. Мнозина от хората в Сафед са ми разказвали, че именно той ги е привлякъл към кабала отначало.
Когато първо чух за него, не знаех как да го приема. Еврейска медитация? Представях си група мъже и жени, седнали в „лотос“, да се терзаят наум, че от децата им няма да излезе нищо. За щастие, грешах. Макар Йедида да не „практикува мълчание“, съществува реална медитативна традиция, която според Каплан датира от дните на Мойсей. Практиките й, разнообразни и задълбочени, винаги са се спотаявали в ъгълчетата на еврейските учения, за да не предизвикат подозрение.
Понеже медитацията е еврейска, много от упражненията съдържат вербален елемент: повтаряне на мантри или пък съсредоточаване върху определени, предполагаемо въздействащи буквосъчетания, например YHVH, тетраграматона (четирибуквието), означаващ Бог. Разлиствам книгата и попадам на упражнение, което ми изглежда простичко. Трябва да повтарям думите „Рибоно шел Олам“, „Повелителят на Вселената“, в продължение на 30 минути. И готово. Обикновено тоя тип мегаломански феодален език ме отблъсква (Кой е направил тебе Повелител на Вселената?), но сега се абстрахирам и заключвам тия мисли в същата кутия, където оставям съмненията си относно чи, протестите пред клиники за аборт и преобличането като жена. Голяма кутия е.
Опитвам се да се разположа удобно в хотелската си стая. Как да седна? Видоизменената ми поза „лотос“ май не става (твърде е будистка), нито пък лежането на пода (прекалено раелско), така че просто сядам на стол. Вдишвам дъдбоко няколко пъти и започвам: „Рибоно шел Олам, Рибоно шел Олам, Рибоно шел Олам“. Проблемът с тези упражнения с повторение е в... повторението. Умът ми се бунтува. „Ама че тъпо. Защо казваш едни и същи думи, пак и пак? Даже не знаеш какво значат.
Ти си идиот; знаех си, че от теб нищо няма да излезе.“ По едно време обаче - към 17-ата минута - нещо става: умът ми се отказва. Предава се пред монотонността на мантрата („Хубаво де, добре, ти си Повелителят на Вселената“) и с това предизвиква непознато и не съвсем неприятно усещане, наричано от някои „релаксация“.
Е, не напълно непознато. Изпитах нещо подобно след суфисткия зикър, припомнянето: ла илаха иллаллах. „Няма друг Бог освен Бог.“ Едната мантра е от еврейската Тора, другата от мюсюлманския Хадит, и все пак дават забележително сходни резултати. Явно повторението на една проста фраза някак предизвиква релаксация - или нещо подобно - в човешкия мозък. Има ли обаче значение съдържанието, или трика го правят самите звуци? Открил съм, че някои езици, например древният санскрит или съвременният арабски, са вибрационни. Самото звучене на думите предизвиква физиологична реакция. Само че всевъзможни думи могат да вибрират. Да речем, „яба-даба-дууу“. Ами ако повтарям това 30 минути? Пак ли ще се чувствам релаксиран, превъзмогващ физическото?
Има само един начин да разбера.
Сядам във видоизменената поза „лотос“ и повтарям „ябадаба-дуу“ 30 минути. Получава се. Никой не виква полицията по медитациите. Накрая се чувствам по-добре, по-релаксиран, по-присъстващ. По-добре, ама не толкова по-добре, колкото при еврейските или мюсюлманските медитации. Причината сякаш е, че когато произнасям религиозните мантри, съзнанието ми рисува смътни образи на величие и възхита.
Въздигам се. Когато казвам „яба-даба-дууу“, съзнанието ми рисува много конкретни образи на Фред Флинтстоун. Снижавам се. Думите действат на няколко нива. Соматичното ниво на вибрациите и звуците, интелектуалното ниво на значенията и контекста. Взаимодействието между тях двете превръща простите фрази в мантри и молитви.