Думите са важни. Кабала взима познати ми думи – като „мицва“ и „Шабат“ - и ги преобръща наопаки, като кафето хафух, което толкова обожавам. Както казват еврейските мистици: „Светът е грешни имена“. И какво правим с тия грешни имена? Кой може да оправи кашата? Тази задача не е за учения, нито за богослова, дори не за лингвиста. Тя се полага на поета. Кабала е поезия. Добра поезия. И като всяка добра поезия тя ни разказва с образи и звук, заобикаляйки критичния ни ум, за да ни изненада с онова, което вече знаем, да ни остави хем утолени, хем жадни за повече. Винаги повече. Ейн соф.
Един ден, докато седя в офиса на Еял, забелязвам една картина на стената. За първи път виждам подобно нещо. Изобразява ярко оцветено колело, като мандала, само че с еврейска иконография вместо будистка. Подарък ми е, обяснява Еял, от един от най-известните сафедски художници, американския имигрант Дейвид Фрийдман. Държа да се запозная с него, казвам на Еял.
Извървяваме краткото разстояние до Кабалистката художествена галерия. Там заварваме Дейвид - с шапка за бейзбол и добре поддържана брада - да изнася беседа на група туристи от Бразилия. Посочва към една картина и обяснява как може да я тълкуваме от ляво на дясно или обратно. След няколко минути туристите започват да гълтат картини като шоколадови курабийки. Мириам, съпругата на Дейвид, едва им смогва, отброявайки долари и шекели77 и плъзгайки кредитни карти.
Изкуството на Дейвид набляга на ярките цветове и контрастната геометрия, като често изобразява букви от иврит. Някои картини приличат на модели на молекула. Други са откровено психеделични. Едната, на която букви от иврит образуват кръг, като мандала, се нарича „Големият взрив“. Бразилците щедро сипят похвали и ми прави впечатление колко естествено приема комплиментите им Дейвид - без излишна гордост, но и без скромност. Ето един човек, който добре е овладял изкуството на приемането.
След като бразилците си заминават, с Дейвид сядаме на разговор с кафе и домашна туршия. Той споделя как преди години, когато още бил ултраортодоксален евреин, посетил един онколог в Йерусалим. Докторът пльоснал снимката от томографията на бюрото и предложил на Дейвид цигара.
- Не, благодаря - отказал Дейвид. - Не пуша.
- Може би трябва да пропушите - отговорил докторът.
Това бил неговият начин да подскаже на Дейвид, че има рак на 28 години и че прогнозата не е благоприятна. Болестта и въпросите, които разбунила, ускорили излизането от закътания свят на ултраортодоксалните. Това, което наистина наклонило везните обаче, било кутия с майонеза. Не самата кутия всъщност, а билборд с нейно изображение. Няколко хасидски приятели на Дейвид били арестувани за пръскане със спрей по билбордове, показващи оскъдно облечени жени или други забранени образи. Един от приятелите му бил напръскал снимка на кутия майонеза.
- Защо си пръскал по майонезата? - попитал Дейвид. – Тя не е забранена.
- Ами не можех да погледна билборда, да не би да има жена на него, затова просто го напръсках. Разбрах, че е майонеза, чак после - обяснил младежът. Тогава Дейвид осъзнал, че трябва да си намери нов път.
Днес Дейвид още е вярващ, но според лични свои разбирания сам се описва като „ултрапарадоксален евреин“. Също като Йедида рядко ходи на синагога, а Шабат го започва с крачеща медитация в гората. Притежава най-различни шапки бейзболни, бухарски78 и други - и ги носи вместо традиционната кипа. Не иска хората да го слагат в кутийка.
Неговият подход към кабала обаче се различава доста от Йедида. Дейвид се води с главата си, не със сърцето. Такъв подход, смята той, прави ученията по-достъпни, по-смилаеми, отколкото, ако се разчита на мистичните прозрения на някой учител - дори да е брилянтен. Сафедските кабалисти от 16 век не са си съчинили тия неща, твърди Дейвид; те са ги открили, видели са ги. Самият той съзира „невероятна логическа последователност, която смайва с детайлността си“. Става дума за Божия граматика и като всички граматики тя съдържа множество изключения и неправилни форми, но в сърцевината й лежи ясна усвоима схема. Това определено допада на Дейвид, който притежава ум на учен и пространствен усет на художник.
- Все едно гледаш един прекрасен пъзел. Всичко е взаимосвързано. - Той обича тази дума, а кабала си прилича по нея с източните вярвания: нищо и никой не съществуват независимо. Всичко е свързано.