Връщаме се там, откъдето тръгнахме. Крачещата медитация приключи. Гледам си часовника: минали са 25 минути. Струват ми се едва пет-десет. Протягаме се, пожелаваме си „Шабат шалом“, хубав Шабат. Чувствам как ме обзема лекота, сякаш ме поръсват с вълшебен прашец. Също и слаб, но безспорен импулс да запаля цигара.
По-късно гостувам при семейството на Даниел за вечеря на Шабат. По-хубава не съм имал. Няма я прикритата скованост, с която съм се сблъсквал на други такива вечери. Четиримата - аз, Даниел, жена му и порасналият му син - сме се сбутали в кухнята му. Храним се на свещи. Даниел благославя хляба и виното, после и сина си, полагайки длани върху челото му и изричайки:
- Нека Бог те благослови и пази. Нека Бог извърне лице към теб и ти окаже благосклонност.
Напълно осъзнавам, че не присъствам на някакво племенно задължение или пък папагалско повтаряне на празни думи, предписани от някой равин. Не, виждам как един човек изразява любовта към детето си, любов тъй силна и скъпа, че той призовава нещо, по-голямо от самия него - наречете го Бог, Йехова, Пътя, Безкрайното все-тая-к‘во - да съучаства в нея, да я умножи. Това е едновременно акт на огромно себеутвърждаване и огромно смирение, а ако кабалистите са прави (надявам се да са), последствията му отекват през света ни – и други светове - по начини, които няма как да проумеем.
В този миг се заклевам, че когато се върна вкъщи, ще благословя дъщеричката си по същия начин, със същия умисъл.
Този Шабат, който наблюдавам - и в който участвам, - е така различен от обсесивно-компулсивния юдаизъм, с който съм се сблъсквам цял живот. Когато споделям това с Даниел, той помълчава, после отговаря:
- Юдаизмът е като шофирането.
Тоест?
- Ако се учиш да шофираш, трябват ти правила. Нужно е да знаеш какво значи червеното на светофара и какво – знакът „внимание, път с предимство“. Нужно е да спазваш ограниченията в скоростта. Но ще е глупаво да разглеждаш шофирането само като сбор от правила и нищо друго. Ти шофираш, за да стигнеш донякъде, някое специално място може би. Или заради чистото удоволствие от шофирането. Правилата са само част от цялото.
Вече ме е убедил, но няма да се предам веднага. Ами откровено глупавите правила в юдаизма, да речем, да си обуваш дясната обувка преди лявата? Те определено не ни носят нищо.
- Дясното въплъщава милосърдието, лявото - взискателността. Започваме деня с милосърдие, а чак после добавяме взискателност. Това е просто напомняне.
Сега вече се предавам. Спомням си как Джеймс Хопкинс нарича будистките ритуали „лепящи се бележки за ума“. Може би всички религии са просто сбор от лепящи се бележки. Размерите и езиците са различни, но всички представляват флуоресцентни напомняния, че: „Хей, не си единственият на планетата“, или: „Йо! Как ще се чувстваш, ако другите се държат с теб, както ти се държиш с тях?“ Тези напомняния почти винаги са кратки и конкретни, достатъчно дребни, за да се поберат на лепящо се листче, достатъчно големи, за да ни се заковат в ума.
Последният ми урок с Йедида. След него се изтегляме в кухнята й на чай. Вече я чувствам достатъчно близка, за да се държа брутално откровено, затова изтъквам, че мястото е абсолютен хаос: колаж от мръсни чинии, парчета хляб и различни неидентифицирани вещества.
- Знам - отвръща тя. - Кухнята ми е метафора за творческия процес.
Това, разбира се, е пълна глупост, но е Йедида глупост и затова заслужава внимание. Домакинята ми има работа в пощата, така че слизаме по хълма заедно. Денят е идеален и безоблачен; за пръв път виждам Галилейското езеро под нас, толкова близо, сякаш мога да го докосна. Слънцето стопля лицето ми. Стигаме до пощата и тя се оказва затворена, въпреки че според табелката трябва да работи. Йедида се обърква. Прие тига друга жена, която също се обърква. Следва доста мърморене в израелски стил. „Ма кара? Зе ло тов.“ („Какво се е случило? Това не е добре.“) Йедида се и ядосва, но после вдига ръце. Това е Божа работа, казва тя, вселената в действие.
Може би човекът, който работи тук, свестен тип, е болен или има друга сериозна причина да затвори по-рано. Вместо това тя ще иде на пазар. Великодушно обяснение на ситуацията. А и кабалистично, но не мога да ви обясня защо.