Голяма част от дервишките принадлежности символизират духовната смърт и прераждането: например цилиндричните шапки олицетворяват надгробни камъни. Някои суфии държат брадви, за да убият своите нафи, привързаностите на егото. (В действителност те не използват брадвите, уверява ме Дилек. Това пак е метафора, като виното.) Суфиите вярват, че трябва да „убием“ лъжливото си „аз“, за да дадем шанс на истинската, божествена си същност. „О, човеко на честта, умри, преди да умреш“, пише Руми, като отражение на казаното от Исус: „Умри за себе си“.
Забелязвам черен дървен квадрат с пирон по средата. Дъска за упражнения, обяснява Дилек. Обучаващият се дервиш застава на пирона и се опитва да се върти, като единият му крак не се отлепя от пирона. По принцип представата за подобна болка би ме отказала от такава авантюра, но не и този път. Все така искам да се въртя. Дори да боли. Влизаме в главната зала, където се помещава гробницата на Руми. Прието е хората да се събуват на свято място като това в знак на уважение, но има прекалено много посетители, а мястото не стига да побере обувките, затова всички си слагат сини калцуни. Изглеждаме като инспектори в ядрени електроцентрали или като хората, които произвеждат чипове в стерилни помещения. Звукът от триенето на найлон в найлон се съревновава с жаловитата музика на ней. Лампите, висящи от високите тавани, символизират божествената светлина. Коранът описва Аллах като „светлина връз светлина“. На стената е изписано едно от най-известните и за мен загадъчни изказвания на Руми: „Или изглеждай какъвто си, или бъди какъвто изглеждаш“. Бих могъл да го разгадавам цял живот. Дилек е била тук много пъти, винаги като гид на група, допреди миналата година, когато дошла сама заради самата себе си и преживяното я зашеметило. Изпитала покой за първи път от много време.
Намирам си къде да седна. Пробвам да си водя записки, но химикалката ми - чисто новата ми химикалка - отказва да пише. Според Берин това е знак, че не искам да пиша. Може би. А може би химикалката ми е счупена. Така че, вместо да пиша, гледам. Има всякакви хора: от японски туристи до ирански поклонници. Някои се разхождат с ръка на сърцето, други си седят тихичко и четат Руми. В отсрещния край на залата зървам Тан на пода, свил дългите си баскетболистки крака като сгъваем стол. Жената до мен носи черно-бяла забрадка, затворила е очи, потънала в... какво? Мисли? Не, това е глупав израз. Никога не потъваме в мислите. Мислите, дори хаотичните, са тъкмо обратното. Докато мислим, не сме потънали... и точно там е проблемът. Ето защо много духовни пътища изискват отказ от мислещата същност, от егото. Не, жената е потънала в не-мисли, някакво толкова възвишено състояние, че дори не мога да си представя. Може и да сме спътници, аз и тя, но подозирам, че тя е стигнала много по-напред по пътя.
Пробвам да поставя ръка върху сърцето си, онова мъртвото... нищо. Все едно пускаш радиото, но чуваш само тишина. Защо не мога да превключа на канала, който жената до мен очевидно хваща? Помня какво ми каза веднъж една германка, последователка на загадъчния джайнизъм: „Когато си достатъчно отчаян, ще намериш своя Бог“. Колко още трябва да се отчая?
Това място обаче ми харесва. Едновременно респектиращо и успокояващо, рядко срещана комбинация. И така, неспособен да пиша, аз седя. И седя. И изведнъж, като по команда, ме загризва: дали има магазин за подаръци? Трябва да има.
Всички свети места имат магазин за подаръци. Къде е? (Покъсно го откривам, закътан до изхода. Предлагат малки брошури с поеми на Руми и стъклени фигурки на въртящи се дервиши. Дилек и компания ми купиха един и той още се върти на бюрото ми.) Тъкмо се каня да отида на експедиция, когато забелязвам младеж в дънки и скиорско елече да чете Руми на език, който ми прилича на фарси, родния език на поета. Младежът се представя. Казва се Надер и наистина е от Иран. Разказва ми как властите в Иран не гледат на Руми с добро око. „Считат го за безнравствен“ - казва той и наистина някои от стихотворенията на Руми граничат с порнография, ако се четат буквално. Разбира се, Руми не е искал да се четат така.
Питам Надер какво толкова привлекателно намира в Руми, та е готов да се опълчи на иранските власти в негова подкрепа.