Решавам, че ми трябва нов учител. Не европеец с добре изглеждащи пори, а истински тибетец с мъдра, загрубяла кожа.
Изравям листче хартия със записан телефонен номер. Джеймс Хопкинс е приятел на приятел на един мой приятел; инвестиционен банкер, който стана будист и сега живее тук, в Катманду. Бас ловя, че познава някои лами. Обаждам му се и се уговаряме да се срещнем по-късно през деня. Имам няколко часа да си почина и да наваксам 2 500 години будистка история. Изтягам се на леглото и отварям книга със замах.
Буда бил глезено дете. Не точно келеме, но определено глезен. Роден като Сидхарта Готама, младият принц имал всичко: злато, коне, жени. Бащата не пестил средства за любимия си син. Ако тогава е имало беемвета, щял е да му купи цял парк за шестнайсетия рожден ден. От самото начало Сидхарта притежавал отявлена самоувереност, която граничела с арогантност. Името „Сидхарта“ означава нещо като „мисията изпълнена“ и легендата гласи, че когато Сидхарта се родил, направил седем крачки и заявил, че ще постигне просветление в този живот. Бил духовният еквивалент на Бейб Рут38, сочещ с пръст към централните скамейки, преди да отбележи хоумрън.
Буда невинаги е бил Буда, разбира се. Буда е титла. Буквално означава „Пробуденият“, или по-разговорно „оня тип, който се събуди“. Будистите може и да го назовават „господаря Буда“, но не го боготворят като Бога Буда. Той е просто оня тип, който се събуди. В този смисъл будизмът е възможно най-амбициозната религия. Всеки може да стане оня тип, който се събуди. Всички хора, които обикалят ступата, се готвят да станат Буда и си го признават. „Ние се обучаваме за Буди“ - казват. Не мога да си представя християнин да казва „аз се обучавам за Исус“ или мюсюлманин да заяви „аз съм кандидат-Мохамед“.
Бащата на Сидхарта може и да го е разглезил, но като всички родители го е направил с най-добри намерения. Несъмнено си е мислел за едно пророчество. Когато Сидхарта се родил, гадателите предупредили Готама-старши, че синът му ще избира измежду два житейски пътя. Ако останел у дома, щял да стане велик цакавати, всеобщ цар. Ако обаче напуснел дома, щял да бъде странстващ аскет и впоследствие - просветлено същество. Бащата на Сидхарта сметнал, че всеобщ цар звучи като по-обещаваща кариера, така че направил всичко възможно да изолира сина си. Построил високи стени около двореца и поставил стражи. Предложил на сина си всички удоволствия на света, които Сидхарта можел да си представи, и няколко, които не можел. Разбира се, Сидхарта, като всички тийнейджъри, се разбунтувал. (Когато прочетох това, си помислих, че баща му е трябвало да заповяда: „Каквото и да правиш, недей да стоиш у дома“) Младежът, любопитен и хитър, един ден се измъкнал от двореца. Видял няколко неща, които го разтърсили из основи: възрастен човек, болен мъж и труп.
Допреди това Сидхарта не знаел, че хората остаряват, разболяват се и умират. Осъзнаването му дошло като яка плесница. Той проумял, че животът е едно бавно разложение, последвано от смърт. „Трябва да има начин да се измъкнеш от тоя капан“ - помислил си. Но какъв? Не можел да се наслаждава на радостите на живота, докато не разреши тази загадка.
Четвъртата гледка му подсказала решение: странстващ монах в жълта роба и с купичка за подаяния. Кой бил този мъж и какво знаел? Впрочем това била обичайна гледка в онези дни.
Сидхарта живеел в разговорлива, неспокойна епоха, наречена „осевото време“. Хората се местели към градовете, експериментирали с новооткрития си индивидуализъм и се чувствали изгубени. „Били погълнати от усещане за безпомощност, обсебени от тленното и изпитвали дълбок страх и отчуждение от света“, пише Карън Армстронг в своята биография на Буда.
Хммм. Това ми звучи познато, мисля си. Чета по-нататък. „Голяма част от болката им идвала от несигурността в свят на завишен индивидуализъм в новата пазарна икономика.“ Е, това ми звучи наистина познато.
Странстващите търсачи от времето на Сидхарта ги почитали навсякъде. На онези, които решавали „да продължат напред“, казано на тогавашния жаргон, се гледало като на пионери, подобно на космонавтите днес. Сидхарта отчаяно искал да се присъедини към това движение и да акушира на „този напълно нов вид човешко същество, което не се води от ламтежа, алчността и егоизма“, пише Армстронг.