Семейният живот не се вписвал в плановете на Сидхарта. Той нарекъл малкия си син Рахила - „окови“. Описал къщата си като „прашна“, въпреки че била чиста. Прахът били неговите вещи и семейство, които виждал като пречки по пътя на духовния напредък. Това е обща особеност на духовните водачи.
Исус, Конфуций, Ганди също избягвали семейния живот. Късно една нощ Сидхарта се промъкнал по стълбите, целунал заспалите си жена и син и напуснал пределите на двореца, за да не се върне никога повече.
Джеймс Хопкинс е загорял и стегнат. Изглежда поне десет години по-млад от реалните си 49. Грее по онзи мек начин, характерен за истински щастливите, и му личи, че се чувства добре в гладката си кожа. Или поне на мен ми допада.
Срещаме се в кафе „Аромати“. То се намира до ступата и обслужва различни търсачи: самотни странници като мен, „карма зайци“, както са известни младите западняци, учещи в околните манастири, и обичайните немски туристи. Говорим си за дреболии. Разказвам на Джеймс за злополучното ми преживяване в Тамел, туристическото гето. Той кима разбиращо, уверявайки ме, че вече съм на правилното място.
След това решавам да нагазя в дълбокото и питам Джеймс как е стигнал от банкерството до будизма. Той набучва домат от гръцката си салата, оглежда го, а после разкрива историята си. Работел в Лос Анджелис. Бил печен, макар и според собствените си критерии не достатъчно. Всеки ден в брокерската фирма обявявали най-добрите, от първия до деветдесетия, и когато Джеймс разбирал, че е, да кажем, на 15-о място, си казвал: „Това е недопустимо. Това е просто недопустимо“.
И удвоявал усилията си. Работел по 13 -14 часа на ден. Имал апартамент в Малибу. Бил, както сам се определя, „арогантен гадняр“. Един ден Джеймс срещнал японски агент, който бил впечатлен от класическия му американски вид. Дали би се съгласил да отиде в Япония и да работи като модел? Последвал скок от банкерството към Токио, където Джеймс се усмихвал на камерата и печелел повече пари, отколкото в Ел Ей. Именно в Токио се запознал с будизма. Натъкнал се на книга, написана от мъж на име „Коледа“, ирония, която и сега го кара да се усмихва.
Пътят на будизма бил напълно нов за Джеймс. Бил възпитан в духа на презвитерианството в провинциална Вирджиния, ходел на църква два пъти седмично, защото... ами защото всички така правели. И ето го будизма, религия, която не вярва в Бог и чието мото е не „ела и повярвай“, а по-скоро „ела и виж “. Джеймс се заинтригувал.
Отново в Калифорния Джеймс продължил да се катери по банковата стълбица, но нещо се било променило... той се бил променил. Вече не влагал сърце в това. Започнал да си взима удължени отпуски, по два-три месеца накуп. Пътувал до Индия, Непал и Тибет с приятелката си. Станал „дхарма турист“ - посещавал всички места за поклонение: Лумбини в Непал, където се родил Буда, Бот Гая в Индия, където Буда постигнал просветление, и пак в Индия, Дарамсала, дом на Далай лама и неговото правителство в изгнание. Джеймс бил привлечен от тибетския будизъм - първоначално само в главата си, после и целият.
И така започнала традиция - всяка година Джеймс се връщал в Южна Азия, с различна приятелка, но с една и съща цел. Искал да стигне до сърцето на нещото, наречено „будизъм“.
Каква била същността му и пасвало ли му? Прочел всичко, до което успял да се докопа, медитирал, съзерцавал. Най-много от всичко обаче Джеймс бил привлечен от самите тибетци. Те били изгубили всичко - родината си, а и роднините си в някои случаи - и все пак изглеждали така щастливи, истински щастливи. Джеймс, Господар на Вселената, стремящ се към резултати и към чичко Паричко, започнал да подозира, че те, а не той били истинските Господари на Вселената.
Междувременно банкерската му кариера процъфтяла и на 43 години Джеймс бил натрупал толкова пари, че да не му се налага да работи и ден повече през живота си. На този етап повечето банкери все пак продължават да работят, защото за тях смисълът не е в парите - правят го за спорта, за да намерят отдушник на всичкото „излишно либидо“, както го нарича Джоузеф Камбъл.
Джеймс обаче искал да се изстреля извън себе си, някъде далече, където „нямал история“. Хората не се вдигат и не се местят на половин свят разстояние само заради приключението. Правят го, за да се обезисторят. Но къде да иде? Той и тогавашната му приятелка направили списък с десетина възможни града. Свели ги до два, Барселона или Катманду. Барселона, за да пишат поезия (друга страст на Джеймс), или Катманду, за да изучават будизма. После съставили друг списък с плюсовете и минусите на двата града и теглили чертата. Победил Катманду - с една точка.