Да се обърнеш в друга вяра, включва идеята „да се преобърнеш“. Такова решение никога не се взима лесно, защото всяка смяна на религията е предателство. Предаваме семейството си, своя Бог, понякога и себе си. Дори не е нужно предателството да се извърши докрай; може да приеме формата на духовен похот в сърцето, „еретичния императив“, както го нарича социологът Петер Бергер - дори знанието, че съществуват алтернативи под формата на ереси. „Ерес“ идва от гръцката дума, която означава „да избереш за себе си“. Обикновено си представяме, че смяната на вярата започва с августински39 момент на отчаяние, последван от внезапна промяна, „сепваща като мълния“, по думите на Мартин Гарднър.
Най-често обаче тя не се случва така. По-постепенна е. Карл Юнг установил, че тези, които като Джеймс откриват религията на по-късен етап от живота си, по-вероятно няма да усетят гръм, а по-скоро „засилване на вярвания, изповядвани досега на думи“. Иначе казано, Джеймс Хопкинс може и винаги да е бил будист; просто му отнело 45 години да го разбере.
Но защо будизъм? Дали е било просто съвпадение? Можел ли е Джеймс да стане суфия или евангелист също толкова лесно? Едва ли. Джеймс е интелектуалец, скептик. Той е „търсач“. Тоест някой, който продължава да търси, с ясното съзнание че никога няма да достигне окончателните отговори. Ганди е бил търсач. За него всичко е било „проба и грешка“. Ганди, като всички търсачи, умеел да живее в съмнение и неяснота. Той вярвал, че, както се изразява покойният академик Петер Берточи, „да избягаш от несигурността, значи да изтървеш същината на онова, което ни прави хора, същината на религията“.
Това може и да е в разрив с възгледите на мои приятели атеисти - че вярващите са слаби хора, които се стремят да се загърнат с одеялото на религиозната сигурност, - но навярно се доближава до истината повече.
Джеймс си представял, че ще се наслаждава на лежерен живот в Катманду, докато си пийва чай и чете всички онези книги, за които времето все не стигало у дома. Не станало така. Оказало се, че будизмът е сериозна работа. Записал се в шедра, будистко училище към манастир. Предметите били езотерични, понякога умопомрачителни, а учителите монаси - безмилостни. „Г-н Хопкинс - излайвал някой монах. – Бихте ли ни казали каква е разликата между липсата на вътрешно присъщо съществуване и несъществуването?“
Иска ми се да можех да се посветя така цялостно на един път както Джеймс, но мен винаги ме измъчват съмнения. Ами ако съм на грешния път? Дори докато обикалям ступата, привидно там, част от мен е някъде другаде. Една осма от мен, ако трябва да сме точни. Може и да не изглежда много, но разликата е от земята до небето.
Джеймс постоянствал и напредвал в будисткото учение. Почувствал, че най-сетне е оставил старата си същност, че вече няма история. Манастирът обаче бързо се разраствал и се нуждаел от някой, който познава света на финансите. Главният лама, ринпочето, забелязал, че един от учениците бил идеален за целта. Помолил Джеймс за помощ и, разбира се, той не могъл да откаже. И сега Джеймс отново е чичко Паричко. Пътува с ламата, среща се с богати дарители и, да, банкери. Старите състезателни сокове отново са потекли, стресът също. В края на деня Джеймс има нужда не от една, а от три чаши вино, за да се отпусне. Не че това го радва. Той дошъл до Катманду, за да избяга от света на парите, но те го последвали.
Някои страни на будизма за Джеймс са напълно смислени. Например законът за кармата. „Карма“ означава действие. Това е Нютоновата физика, приложена по-широко в живота. Всяко действие си има противодействие, или както се изрази Джеймс: „Държиш се като чеп, на ти чеп“. Въпросът е: кога?
Може би след пет минути, може би след пет години, може би след пет прераждания - и ето тук Джеймс не е съвсем убеден.
А идеята за прераждането я разбира интелектуално, но само толкова. Споделил с учителя си своите резерви, а той, демонстрирайки типична будистка гъвкавост, на практика отговорил: „Не се тревожи, не е важно“.
На мен лично идеята за прераждането ми харесва. Тя е като безплатно презареждане. Будистите обаче гледат на прераждането по съвсем друг начин. За тях то е белег за провал. („Злочесто раждане“, отбелязал някога Буда.) Като да повтаряш седми клас отново и отново. Още един живот означава, че не си се справил с предния.
Споделям с Джеймс, че цялата тая работа с ламата ме смущава. Да оставиш ума си - душата си, би казал някой, въпреки че будистите не вярват, че има душа - в ръцете на един непознат. За мен не е лесно. Аз не обичам да поверявам никому дори финансите или зъбите ми. Как да поверя на някого духовното си добруване? В широкия свят има много добри учители, но има и доста лоши. Защо не можем сами да си бъдем гуру?