Срещам нафукан млад индиец на име Динеш, който ми казва за мъдър монах от далечен край на Непал. Заинтригува ме, понеже предполагам, че колкото по-далече се намира, толкова по-мъдър е монахът. Питам го как да намеря този мъдър монах. - Ще смениш два полета - обяснява Динеш, - после караш седем часа по криволичещи планински пътища и накрая два дена се катериш през пуст терен.
Добре, мисля си, трябва да е наистина много мъдър монах, когато Динеш, усетил покачващото се вълнение у мен, казва:
- Ще бъде преживяване.
Именно! Преживяване! Непосредствено неинтелектуално преживяване, такова, за което Уилям Джеймс е можел само да си мечтае. Готов съм да се запиша, да предприема това тридневно пътуване, тази експедиция, да видя мъдрия монах, когато Динеш добавя, че между другото монахът може и да не си е вкъщи; може да е на поклонение някъде. Никой не знае със сигурност, защото монахът, разбира се, няма телефон. Изведнъж мъдрият монах ми се струва леко изхвърляне, шанс, който не е по силите ми.
И ето ме пак в началото. Установявам, че проблемът е, че всички добри лами са в Америка. Тук действа не законът за кармата, а по-скоро законът за търсенето и предлагането. Ламите са последвали парите. Не един човек ми казва да се кача на самолет за Калифорния или Колорадо. „Там ще намериш лами - заявяват. - Долетял си в грешната посока, човече.“ Не, вече опитах. Не мина особено добре. Вярвам, че е ценно да отидеш при извора.
- Какво ще кажеш за Уейн? - предлага Манджу, известен непалски писател. - Уейн е много мъдър.
- Уейн? От коя част на Тибет е Уейн?
- От Статън Айлънд40.
Ясно. Не това си представях, но Уейн, оказва се, живее в Катманду от 30 години, което на практика го прави местен. А и аз почвам да се отчайвам. Съгласявам се да се срещна с въпросния Уейн от Статън Айлънд. Четиримата - аз, Уейн, жена му Джуди и Манджу - се сбираме в японски ресторант, известен с „разпознаваемите си ястия“ и приятна градина, място за отмора от шума и мръсотията на неумишлено безумните улици на Катманду.
Уейн е с бяла тениска без ръкави. Прошарената му коса е прибрана в конска опашка. Поздравява ме със сърдечно ръкостискане, каквото не съм виждал от 1975-а - нормално, нали тогава Уейн е живял в Щатите за последно. Той и Джуди били в Бъркли, изучавали и търсели Безкрайното все-таяк‘во, когато попаднали на беседа с един гостуващ лама. Тя се провеждала в огромен самолетен хангар.
- Бяхме по-различни, когато си тръгнахме от хангара казва Уейн някак си загадъчно.
В онзи ден се отприщила някаква необратима сила. Уейн изминал целия път до Статън Айлънд, сбогувал се с родителите си и се качил на самолет за Индия. Първата година той и Джуди прекарали в ашрам; Джуди медитирала, а Уейн през по-голямата част от годината висял на тоалетната. Най-накрая червата му се аклиматизирали. По някакъв начин - детайлите са неясни - се оказали в Катманду и оттогава не са си тръгвали.
Иска ми се да кажа, че Уейн от Статън Айлънд веднага ми харесва, но не е така. Всъщност не го понасям. (По-късно ми казват, че това е добър знак; колкото по-малко харесаш учителя си при първата ви среща, толкова по-вероятно е да е твоят учител; нещо като излизането с гадже.) Долавям резервираност, нежелание да сподели трудно придобитите си космически прозрения с духовно парвеню като мен. Аз обаче се държа почтително и разпитвам за медитативната си практика. Какво ще ми препоръча като първи стъпки?
- Първите стъпки често са последни стъпки.
Кимам разбиращо, но в действителност не знам – нямам представа - какво ще рече това. С много неща, казва Уейн, е така; първо звучат смътно дълбоки, но след по-внимателен анализ става ясно, че са просто смътни. Както, когато ми казва: „Трябва да се блъснеш в собствения си опит“. Това ми се струва не само тъпо, но и болезнено. Обяснявам на Уейн, че съм в Катманду само за няколко седмици и нямам търпение да отбележа сериозен духовен напредък.
- Медитацията е като ипотеката - казва той.
- Имаш предвид, че има вероятност да просроча?
- Не, че трябва да планираш 30 години напред.
- Но аз нямам толкова време.
- Виж - пресяга се той за салфетка, - можеш ли да нарисуваш човече от чертички?
- Не много добре, но да - така и правя, рисувам жалко човеченце от чертички върху салфетката.
- Добре. Това е всичко, което ти трябва. Ти си човече от чертички.