Таксито спира. Стигнахме храма близо до дома на Уейн, където той предложи да се срещнем. Хиндуистки храм, особено злокобен. На една от стените е гравирана статуя на скелет; изглежда като взета от влакчето на ужасите в увеселителен парк. Сигурен съм, че зад този скелет се крие интересна история, хиндуизмът е пълен с такива, но се чудя как това ще успокои ума ми. Алън Уотс пише, че будизмът е „хиндуизъм, окастрен за износ“ - и има право. Будизмът е оптимизирана религия.
Мярвам Уейн да подтичва нагоре по хълма. Сложил си е бейзболна шапка. Ръкуваме се - този път по общоприетия начин - и аз се спускам след него по път, криволичещ покрай малка бръснарница и зеленчукова сергия, където патладжаните и карфиолът се приличат на слънце в пластмасови кошници, докато мухите ги обикалят. Стигаме до порта, водеща към градина, водеща към къща. Отвътре е уютно и приятно украсено. Изглежда, сякаш е отдавна обитавана. Уейн грабва две опърпани възглавници и бутилка от вино, пълна с вода. Уейн е будист, но не и монах. Обича вино и, доверява ми, чаша и половина френско кафе всяка сутрин.
Запътваме се към покрива. Обичам покриви. Има нещо леко престъпно в това, да си върху покрив, все едно се промъкваш в чужд двор, дори и да не е така. Специално този покрив гледа - с уговорки - към полите на Хималаите. Когато Уейн и жена му се преместили тук преди много години, панорамата била открита, но нови постройки и смог се наговорили да я закрият.
Сядаме на един парапет. Слънцето грее хубаво. Някъде в далечината чувам бибиткането на клаксони от коли. Уейн обяснява, че има „светски подход“ към медитацията. Нямало да ме учи на будизъм, а на медитация, въпреки че, ако медитирам както трябва, шансовете да достигна до същите прозрения като Буда, са големи. Не е нужно да имам пристрастия към будизма, казва той. С изключение на едно.
- Започваш тази практика не само заради себе си, а заради всички същества.
- Уейн, ще бъда честен. Правя го заради себе си.
- Знам, но това е така само защото ти си първият човек, който срещаш. Кръгът ще се разширява. - След като сме уточнили тази част, продължава: - Много хора се опитват да се вкопчат в медитацията, а тя всъщност се отнася за невкопчването. Ще работиш върху разликата между мисъл и ум. Ще се отучваш от мислите си.
- Значи искам да се отърва от мислите?
- Не да се отървеш - Уейн разсича плътния непалски въздух с карате удар, за да натърти. - Това, „да се отървеш“, е мисъл. Просто бъди с тялото си. Настани се в тялото си. Разчитай на него. Тялото знае.
- Тялото знае?
- Да. То не е глупаво. Всички казват, че тялото е глупаво, а умът е умен, но не е така. Тялото е непринудено и мъдро. Само се грижи за себе си. То е последната инстанция.
Казва ми да нарисувам друго човече от чертички.
- Мисли за тялото си като за това човече. Крака, тяло, торс. С това ще работим. Връщай се към него. Ти си торба с кокали. И хубавото на тялото ти е, че го носиш със себе си, където и да идеш.
Струва ми се странно, че Уейн се фокусира толкова върху тялото. Никога не съм мислил за будизма като за особено физическа религия. Всъщност смятах го за религия на ума, нали монасите стоят съвършено неподвижни и тем подобни. Но това е погрешно картезианско схващане, което разделя ума и тялото, сякаш са двама непознати, живеещи в една къща, а не два аспекта на една и съща личност. В действителност всяка религия използва тялото: въртящите се дервиши в суфизма, тай чи в даоизма, екстазното пеене в християнството, динамичното напяване на еврейски молитви. Тялото ни е дадено, за да работим с него. То не стои по-долу от ума.
Уейн е извор на полезна информация, например че мога да получа безплатен масаж по всяко време; умът може да масажира тялото. Споделям скептицизма си на глас.
- Премести усещането в пръстите си. Какво чувстваш?
- Изтръпване.
- Да, сега премести усещането от пръстите към задника.
Така и правя и действително сега ми изтръпва задникът. Имам още въпроси за безплатния масаж и неговото действие, но Уейн ме моли да почакам. Имал да ми казва нещо важно.
- Ти не репетираш за представление, където трябва да се раздадеш на сто процента. Не наблюдаваш, а преживяваш. Не съди преживяването и не съди съденето. Та какво искаше да ме питаш?
- Забравих.
- Добре, схващаш - и ме плясва по гърба изненадващо силно. - Така, ще медитираме ли?
- Защо не? - преценявам, че е по-добре да не споменавам как мина първият ми опит за медитация.
Уейн ме подканя да си избера възглавница, и аз замръзвам. Медитативната ми кариера, пътят ми към просветлението за малко да приключи тук, на покрива на Уейн. Не мога да си избера възглавница. Умът ми е изправен пред ключово решение - коя възглавница е най-добрата? Накрая се спирам на по-раздърпаната.