По-точен превод на санскритската дума „шунята“ е не празнота, а „наситен с възможности“.
Трябва да призная, че така звучи по-привлекателно. Празнотата като чист потенциал. Гледам към празното платно и виждам празнота. Пикасо е виждал възможности.
Ами идеята, че нищо не съществува наистина? Изглежда ми като лудост. Разбира се, че нещата съществуват.
- Виждаш ли онова колело ей там? - пита Матео.
-Да.
- Иди и го пипни.
Разхождам се дотам и го пипам.
- Не, ти докосна гумата. Тя не е колелото, нали? Пипни колелото.
Пипам седалката.
- Не, това е седалката. Пипни колелото.
Пипам рамката.
- Не, това е метална тръба. Пипни колелото.
Предавам се.
- Виждаш ли, няма колело, което да докоснеш. То не съществува. И същевременно съществува - като мисловно понятие. Колелото е като илюзия, хем истинско, хем не.
Разсъждавам върху думите му, когато изведнъж токът спира и кафенето потъва в мрак. Не, не потъва. Просто като че се плъзва в мрак, без капка драматизъм. Никой не се смущава ни най-малко. Матео дори не коментира факта, че сега седим на тъмно и не можем да видим лицето на другия, камо ли собственото си. Той просто продължава да говори, а сервитьорите обикалят и палят свещи на всяка маса.
Казвам на Матео какво правя, че медитирам с Уейн, че следя дъха си, че връщам ума си към тялото.
- Това е хубаво. Но той те е подкарал по много полегата пътека. Ще ти отнеме четири необозрими вечности, за да постигнеш съвършенство.
Не съм сигурен колко точно са четири необозрими вечности, но със сигурност знам, че са след другия вторник, когато си тръгвам от Катманду.
- Виж, ти вече си минал петдесетте, нали?
- Само на 46 съм! - протестирам.
Матео вдига рамене, сякаш казва „все тая“.
- Тръгнал си по нанадолнището. Нямаш време за губене.
Според Матео имам нужда от Диамантената колесница. Тантра.
- Тантра? В смисъл на див секс?
Тантра, обяснява Матео, е още един криворазбран термин, поредният лош превод. Тантра не значи безумен див секс. Тя значи умен, осъзнат див секс и разликата е от земята до небето. Тя значи и да пиеш чай осъзнато, да се храниш осъзнато, всичко да правиш осъзнато. Докато повечето будистки школи възприемат желанието като пречка, като бабуни по пътя на просветлението, тантра го възприема като гориво за просветлението. Никога не е лесна, понякога е опасна и често с нея се злоупотребява, но Матео ме уверява, че тантра позволява – и ето тук лапвам въдицата - да постигнеш просветление в рамките на един живот.
Тантра ме запленява. Трябва да науча още. Купувам си няколко книги по темата и се гмурвам в тях. Не стигам надалеч. Всичко, свързано с тантра, е обвито в тайнственост и опасност. Оригиналните текстове са написани на „сумрачния език“, разбираем само за малцина. Учителите по тантра предупреждават, че това е хлъзгав път, по който е лесно да бъдеш подлъган. Когато се обсъжда тантра, винаги се шепти.
Тантра е своеобразна алхимия на ума. Тя ни дава възможност да трансформираме нисшите си желания в нещо възвишено. „Тантра търси начин да превърне всяко изживяване колкото и „нерелигиозно“ да изглежда то - в път на сбъдване - пише лама Йеше. - Всички наши действия - ходене, хранене и дори уриниране - можем да изкараме на духовния си път.“ Спирам и се опитвам да си представя как точно би станало това, и объркването, което би породило у незапознатите. „Извини ме, скъпа, трябва да отида до тоалетната да се одухотворя“.
Тантра е подозрителна, защото обикновено не бихме счели удоволствието и религията за съвместими. Ако те кара да се чувстваш добре, значи не е духовно. Което, ако се замислиш, е бая нелепо. Проблемът не е в удоволствието, казва лама Йеше.
„Трябва да се избавим от собственическото, преувеличаващото, извращаващото отношение към удоволствието.“ Звучи добре, но как да стане точно?
На следващата сутрин решавам да пробвам техниката за мисловен масаж на Уейн. Струва ми се тантристка. Докато си лежа в леглото, насочвам ума си към различни части от тялото. Няколко минути по-късно съм успял да си докарам ужасно главоболие - и толкова. Така че отивам до близкото масажно, където друго въплътено създание масажира тялото ми сръцете си. Не са намесени никакви умове. Оказва се далеч по-ефективно.
Още един сеанс с Уейн. За малко да го отменя. Тази сутрин се събудих и открих, че дебелото ми черво преживява своя си криза Ваджраяна. Прекарах недопустимо много време в тоалетната и се канех да звъня на Уейн, но си помислих: не, Буда не би отменил среща заради някакво си стомашно неразположение, значи и аз няма. И ето ме пак на покрива на Уейн.