В хотелската стая включвам телевизора. Мистерията около Балоненото момче е разгадана. Всичко е било номер, измама, скалъпена от амбициозните родители на Балоненото момче, които се надявали да я пробутат в някакво риалити шоу.
Това, което виждаш, го няма. Цялата история ми се струва много будистка. Хората бяха разтревожени за сладкото малко момченце, плакаха със сълзи, страдаха. Емоциите бяха истински, но ситуацията - не; тя беше илюзорна. Балоненото момче никога не е било в опасност. Такъв ли е животът – засукана измама? Не сме ли всички ние Балонени момчета?
Будистите ще ви кажат, че тяхното е „научна религия“, основана на опита и директното преживяване, не на вярата. Това не е съвсем точно. Всъщност будистите разполагат с огромен запас от вяра. Само че не е вяра в Бог, а по-скоро в самите тях и в собствения им Мъдър ум. Не е лесно. Будизмът е като онова упражнение за доверие - при което падаш назад, уверен, че партньорът ти ще те хване. Само че този път ти сам се хващаш, което звучи невъзможно, разбира се, затова и никога не го пробваме. Ламите, с техните джунджурии, мантри и коани, целят едно: да ни подмамят да паднем назад. Ще открием, както казва Алън Уотс, че „си мислим, че ще се разбием, но всъщност ще отскочим“. Като гумена топка. Или балон.
Идеята за отскачането ми харесва, но все не мога да се отърся от натрапчивите съмнения за будизма. Има нещо студено, почти клинично в него. Будистите често сравняват Благородния осмократен път42 с лекарско предписание. Взимайте лекарството и ни се обадете след няколко живота. Аналогията е добра и съдържа разковничето на проблема. Будизмът е толкова топъл и успокояващ, колкото някой лекарски кабинет.
Карл Юнг вижда религията като нещо, което ни дава „сигурност и сила, за да не ни надмогнат чудовищата на вселената“. Будизмът не предлага кой знае какво убежище от тези чудовища. От теологична гледна точка той не ти дава рамо, на което да поплачеш, освен твоето собствено, а колко утешително е това? Религия (religio) означава „да свързваш“, но будизмът проповядва един вид отвързване. Той е религия за пускането - на разбиранията за Бог и в крайна сметка на самия себе си. Не знам дали мога да го направя.
В това отношение съм на страната на Мартин Гарднър. Гарднър бил фидеист. Фидеистите не могат да докажат съществуването на Бог, не се и опитват, но все пак вярват в Него. Вярват, защото ги кара да се чувстват добре. Намирам това за ободряващо честно. Гарднър не бил фен на будизма, нито на която и да е религия, определяща Бог с размити понятия като „вселената“ и „невнятното“. Имаме нужда от човекоподобен Бог, твърди той, защото „можем да боготворим, обичаме, благодарим, признаваме, молим за прошка или за чудо някого.
Не можем да направим нито едно от тези неща с картоф или галактика, или с Бог, който е двукилометрово желе“. Всичко, което получаваш от будизма, е един огромен бонбон и твоето съзнание. Дали това ми стига?
Последният ми сеанс с Уейн. Започнал съм да го харесвам. Невинаги го разбирам, но го харесвам. Струва ми се, че имам напредък, макар и да не го казвам. Веднъж, като му казах, че сутрешната ми медитация е минала добре, той отсече: „Не се привързвай твърде много към хубавото чувство, защото, като не ти е добре, ще се почувстваш по-лошо“. Това изказване не само че има смисъл, но и обобщава будизма в 18 думи. Слава на Бог Уейн.
Днес той предлага да слезем от покрива и да се разходим. До хиндуисткия храм в подножието на хълма. Там сварваме семейства, постлали одеяла за пикник точно до стените на храма. Намираме си сенчесто място за сядане и си говорим. Казвам му, че още се чувствам фрустриран по време на медитация. Все нещо правя грешно, макар и да знам, че употребата на думата „грешно“ сама по себе си е грешна. Какво да правя?
- Просто почни отначало.
Разбира се. Винаги можеш да почнеш отначало. Или както казва Руми: „ела, ела отново“. Толкова е просто. Когато котката ни Манго почина, се измъчих да обясня на дъщеря си, тогава петгодишна, идеята за смъртта. Без да искам, съм си послужил с будистката идея за прераждането, но доста непохватно. „Ами Соня, когато нещо умре, друго се ражда. Това е цикъл.“