Хората чакат на опашка пред приюта. Не им е позволено да стоят в сградата през деня. Претърсват ги и ги проверяват дали са пили. Довлачват се в столовата, където сядат на пейки около дълги дървени маси. Не проявяват нито въодушевление, нито съпротива. Просто са тук. Повечето имат проблеми с алкохола или наркотиците. Мнозина имат криминални досиета, включващи и убийства. Брат Криспин казва кратка благодарствена молитва. По същество: „Нуждаем се от Бог, нуждаем се от помощ. Не можем да се справим сами“. После следват няколко съобщения. Един от обитателите (така наричат мъжете, „обитатели“) си е намерил работа и всички започват бурно да го аплодират. Споменава се и моето присъствие и неочаквано аплодират и мен. Човека писател, така ми викат. Покъсно ще има филмова вечер, ще прожектират „Аз, роботът“, което поражда кратка дискусия между монасите - дали филмът е подходящ или не. (В крайна сметка да.) Храната е хубава и изобилна. Мъжете ядат и разговарят, но най-вече ядат. После един от монасите казва кратка молитва: „Позволи ни, Господи, да се отпуснем напълно“. Амин.
Мъжете се пръсват. Някои се разотиват по стаите, други излизат на двора, където играят на домино, пушат, клюкарят.
Сред приютите за бездомници този е от най-добрите. Нищо чудно, че има списък с чакащи да влязат.
Забелязвам отец Луис на двора. Любопитно ми е как е решил да се покръсти така внезапно и мистериозно. Занасяме два пластмасови стола до малка поляна под едно дърво. Вярката лунна нощ въздухът е изпълнен с възгласите на мъже, играещи домино, и честия вой на сирени. Не знам откъде да започна. Повече от всеки друг свещеник тук отец Луис демонстрира убедеността на покръстения. Излъчването му ме изнервя. Притеснявам се, че всеки момент може да ме прегърне или убие. Поне едното.
Луис обяснява, че в живота си имал две страсти: жените и вдигането на тежести. Двете се подхранвали взаимно, подкрепяли се. Тренирал всеки ден, поне по два часа, и то така интензивно, че никой не го приближавал. Вечерта излизал на лов за поредното си завоевание.
- Жените сигурно бяха първият ми бог - разказва той. А тежестите бяха просто начин да ги грабна. Цялата ми физика имаше една цел: да привлича жени. Ако можех да имам три момичета на ден, щях.
Един ден майка му, италианска католичка, му казала:
- Луис, трябва да отидеш в Босна.
- Какво казваш, мамо?
- Трябва да отидеш до Босна, в един храм.
На Луис не му пукало особено за някакъв си храм в Босна, камо ли за католицизма. На този етап от живота си той бил, както сам се изразява, „практически езичник“. Но Луис обичал майка си, така че се съгласил да иде до Босна - по-специално до Междугорие, поклоннически обект, който привлича милиони отдадени католици. Вмъкнал в графика и няколко дена в Рим след това, смятайки, че веднъж изпълнил католическите си задължения и ощастливил майка си, ще си поживее цели три дена. Нямало да спи. Бил хубав план и като всички хубави планове - обречен на провал.
Междугорие се оказало красиво, зашеметяващо, но той нямал търпение да отиде в Рим. На втория ден в Босна, отегчен от сутрешната служба, Луис се хванал да убива време с интелектуално упражнение.
- Значи, мисля си, ако Дева Мария ми е майка и Господ ми е баща, а Дева Мария е майката на Исус и негов баща също е Господ, мога ли да се считам за брат на Исус? Както казах, беше интелектуалничене.
Луис размишлявал върху това цели шест секунди и никога не го споделил с когото и да било. По-късно през деня той се присъединил към група пилигрими, които се качвали към хълмовете, за да видят някаква църква. Млада жена от групата била медиум, от онези, за който се предполага, че получават съобщения, предназначени за някой друг.
- Когато чух за дарбата на това момиче, си казах, че просто е куку. Как така да чува гласове в главата си? Може да й трябват някакви лекарства.
После, точно в 17:40, момичето предложило всички да коленичат и да медитират. Луис се съгласил, въпреки че не знаел как се медитира, така че просто застанал на колене и се преструвал. След няколко минути продължили да се изкачват. Луис се наслаждава на пейзажа, когато момичето го дърпа настрана и му казва: „Лу, докато медитирахме, Исус ми прати послание за теб“.
Луис бил скептично настроен.
- Мислех си, ами сигурно ще ми каже да съм добродетелен, нали знаеш, да ходя на неделната служба всяка седмица.
Смятах, че ще е някакво общо съобщение, което всеки може да получи по всяко време.
Вместо това момичето казало: „Исус ми рече да ти предам следното: „Да, аз съм твой брат и искам да помажа ръцете ти“.