В този момент се препотявам и не знам какво да правя.
- Казах ви, господине. Всички стаи са заети. И от Марс да бяхте, пак нямаше да имаме свободна стая.
- А, сега не харесвате марсианци, така ли?
- Не, господине, както ви казах...
- Защото съм бял, затова няма да ми дадете стая.
Сега потта се лее на потоци.
- Не, господине, казах...
Чувам смях през прозореца на кабинета. Брат Ойсин, ирландски монах, държи джиесем. Изиграха ме, и то майсторски.
„Добрината ви трябва да има ръбове, иначе не е никаква добрина“ - пише Емерсън. Францисканците имат много ръбове. Те са веселите шегаджии на християнския свят. Кой е казал, че Бог не може да ни забавлява?
Един следобед стоя пред главната църква на манастира. Тя е много по-голяма от малкия задушевен параклис, където обикновено се провеждат службите. Предпочитам параклиса.
Архитектурата не е само естетика. Тя определя същината на службата. Никога не съм разбирал желанието за величествени катедрали и синагоги. Предполагам, че замисълът е да напомнят за величието на Бог, да отразяват неговото могъщество, но мен само ме смаляват. Божиите домове би трябвало да ни приближават до Бог, но повечето имат обратен ефект. Особено нелепо е, че християнството, най-личната от всички религии, провежда службите си на такива обезличаващи места.
Историята дава обяснение. Когато християнството се преместило от Близкия изток към Европа през първи век, службите се провеждали вече не в малки постройки или направо под открито небе, а в солидни и пищни базилики. Тогава и свещениците започнали да носят църковни одежди, за да се вписват в тържествения стил на сградите. Скоро и самите служби придобили по-официозен характер. Ритуалът се разраства, докато запълни всичкото свободно място.
Горещо е. От тротоара се носи латино музика, която се смесва с литургията, като подправка. Отец Луис седи и се моли, главата му се клатушка назад-напред в жежкия въздух.
Забелязвам, че до мен стои монахиня, млада жена, и се представям. Тя се казва ЙоАнна. Завършила е история на изкуството. Питам я как е стигнала от история на изкуството до монашество, и тя ми разказва как в колежа ходела по купони, но „това не ме правеше щастлива. Беше егоцентрична гадория. Чувствах, че собствената ми егоцентричност ме дърпа надолу“. И така отишла в метох.
- Какво те привлича толкова в християнството? - питам я.
- Прошката. Никоя друга религия не може да я даде. Безусловната прошка. Това е любов.
Нямам какво да добавя, така че прибягвам до изпитания въпрос:
- Как се чувстваш в това расо? Не ти ли е горещо през лятото?
- Не, страхотно е - казва тя и изглежда, че наистина го вярва. Косата й е покрита и няма никакъв грим, но все пак се вижда, че е привлекателна жена. Обзема ме смущение. Религиозните одежди ми действат особено. Карат ме да - как да се изразя - проявявам интерес. Това си е сериозен проблем. Когато бях в Кашмир, преобладаващо мюсюлмански район на Индия, интервюирах водачката на едно от многото сепаратистки движения там. Беше покрита от глава до пети с черно фередже.
Всичко, което виждах от нея, бяха очите й, надничащи през процеп в никаба, покривалото за лице. Аз обикновено не гледам хората в очите. Както казах, смущавам се. Но в онзи случай или щях да я гледам там, или да зяпам стена от черен плат.
Така че се престраших, погледнах я в очите и - леле! - беше неочаквано, невероятно интимно. Знаех, че подобни чувства са грешни, забранени, което, разбира се, само увеличи възбудата ми. Толкова се ошашавих, че едвам смотолевих въпросите си.
По-късно разбрах, че съм реагирал доста типично. Каквото и да се говори, мъжкото либидо е забележително приспособимо. Работи с всичко налично. Известно е, че мъже в Пакистан са пощурявали само от един глезен или, ако извадят късмет, от подала се презрамка на сутиен. Религията се опитва да вкара либидото в кошара, но явно успява само да премести фокуса на вниманието му. Не съм сигурен, че това се брои за напредък. Защо толкова много религии недолюбват секса, освен ако не е с цел размножаване? Не е, както се счита, от чист свян.
Сексът носи удоволствие - вярващите не го отричат, - но освен него има и други удоволствия, които можем да достигнем само ако пренасочим нашия Ерос. Сексът сам по себе си не е лош, но ни разсейва страшно и затова взима своя дан. Когато умовете ни са обсебени от отявлено физическия акт на секса, пропускаме нещо друго. Както би се изразил един икономист, има алтернативна цена. Затова последователите на даоизма, религията в Китай, често се въздържат от секс, за да запазят жизнената си енергия чи. Францисканците не биха ползвали тази терминология, но идеята е същата: те се въздържат от едно удоволствие, за да постигнат друго, по-голямо. Поне на теория.