И така, говоря си с ЙоАнна, готината монахиня, като отчаяно се мъча да не я гледам в очите, когато друга жена, мирянка, се приближава и посяга към чантата си. Иска да направи дарение. Оглеждам се за някой от монасите, но всички са заети да се молят. Опитвам се да я разубедя, но тя настоява. Вече е извадила банкнота. „Моля ви, вземете я “ - и тя буквално ми я хвърля. Няма представа кой съм, освен че говоря с монахиня, значи би трябвало да съм праведен. (Само да знаеше...) Съгласявам се да взема парите. Леле, най-лесно изкараната петачка в живота ми. Не, това би било грешно, грешно, грешно. Тръсвам глава. Ще дам парите на някой от свещениците. Не мога да не оценя щедростта, която тази сграда привлича, и да усетя частица от изкушението, което мъжете в раса навярно изпитват всеки ден.
- Ще дойдеш ли с нас в събота? - пита един монах.
- Разбира се. Къде ще ходите?
- В клиниката за аборти.
Това ме изпълва със смущение, повече дори от зрителния контакт. Нямам твърда позиция по въпроса за абортите, но ако все пак трябва да имам, бих казал, че съм за. Не познавам никого от другия лагер, вероятно по същата причина, по която не съм ходил в Южен Бронкс. Орбитите ни никога не се пресичат.
Качваме се в Сивия призрак. Забелязвам, че датникът на таблото е с месец назад. „Цяло чудо, че годината е вярна“ казва брат Ойсин. Пристигаме при клиниката и с излизането от колата отец Луис моли малката ни групичка да се скупчи плътно.
- Знайте, че това не е физическа битка, а духовна. Дяволът е навсякъде из това място. - После ни обяснява къде може и къде не може да стоим. Това е много важно. - Не пипайте оградата - добавя.
Отиваме пред клиниката и отец Луис поставя изображение на Дева Мария върху тротоара.
- Ако не възразявате, ще сложа снимка на майка ви - обръща се той към придружителите.
„Придружителите“ са привърженици на абортите, дошли, за да се уверят, че жените могат да влязат в клиниката без проблем. Имат тениски с надпис „Придружител“ и сурови изражения от типа „Не ми се бъркай“. Личи си, че се чудят аз какъв съм, докато стоя до монасите, наблюдавам и си водя бележки. Вземат ме за репортер или адвокат.
Повечето от братята тихичко четат молитви, но не и отец Луис. Той се пречка на всички.
- Дами, дами, дами, не е нужно да го правите, слушайте съвестта си - казва. Когато сестра в зелена престилка излиза навън да изпуши една цигара, отец Луис се обръща към нея: Ей, защо не работиш в истинска болница?
Кани една от придружителките, корава жена, да вечеря в манастира.
- Аз съм веган и ям само екологично чисти неща. Успех! - затапва го тя.
Мразя разправиите, затова отивам на гърба на клиниката, където братя Криспин и Ойсин тихичко четат молитви. „Света майко, изпълнена с благодат, Господ е с тебе. Света майко, прости ни греховете ни, спаси ни от огньовете на ада.“ Това мога да го понеса. Но отец Луис се присъединява към нас и разправиите почват пак. Сега говори на някаква набита жена, но тя не го слуша. Донесла е нещо като бебешка дрънкалка и я удря, за да заглуши молитвите и протестите. Обърнала е гръб на отец Луис и по едно време разперва длан, сякаш за да заяви:
„Не прекрачвайте нататък“. Отец Луис се навежда и я целува.
- Това е сексуален тормоз - казва тя. - Може да ви арестуват.
- Моля се за теб.
- Не ти искам молитвите.
Аз стоя, мачкам стиропорена чашка от кафе и мечтая просто да изчезна. Най-накрая монасите си вземат лозунгите и молитвениците и се натоварваме в Сивия призрак. Същата вечер, докато лежа в леглото и се мъча да заспя, чувам как отвън минава камион за сладолед, а детската му мелодия се сблъсква с другите, възрастните звуци на нощта. Опитвам се да осмисля какво се случи тази сутрин в клиниката. Сблъсках се с нещо, което досега успявах да избягвам: неприятната, понякога опасна среща на вярата и политиката. Възхищавам се на францисканците, но не одобрявам протестите им против абортите. Първото пречи ли на второто? Или това е просто един от парадоксите, характеризиращи религиозния живот?
Един ден споделям с брат Криспин за депресията си и той проявява съчувствие, вероятно дори съпричастност.
- Трябва да се молиш - съветва ме.
- Какво? В смисъл да медитирам?
- Не, да се молиш. Да говориш с Бог.
- Той няма да ми вдигне телефона.
- Не е вярно. Просто се помоли на Бог, както и да го възприемаш.
Молитва. Никога не ми се е случвала. Не се противя на други по-екзотични духовни занимания. Медитирал съм, мистифицирал, мастурбирал. Въртял съм се, просвал съм се, размишлявал съм, повръщал съм, чел съм еврейски молитви и съм бил на католически литургии, коленичел съм, метафизичел съм, чел съм (Господи, колко съм чел). Никога обаче не съм се молил. Човек все някъде трябва да тегли чертата.