Не бих казал, че тая чудатост ме хвана по долни гащи. Написал съм си домашното. Раелците са най-голямата религия, основана на НЛО. (Да, има още няколко.) Те вярват, че хората - и останалият живот на Земята - били създадени преди 25 000 години от удивително интелигентна и добронамерена извънземна раса: елохимите. Диорамата, която видях, е макет на посолството, което раелците се надяват да построят в Йерусалим, за да посрещнат подобаващо създателите ни при завръщането им през 2035-а. Дотогава елохимите искат от нас в общи линии да се забавляваме епохално. (И безопасно, де. Затова са презервативите.) Елохимите ни проектирали с акцент върху удоволствието - нещо, което повечето други религии умишлено пренебрегнали. Раелците са решени да поправят този пропуск.
Ние не можем да видим елохимите, но те нас - да. С превъзхождащата си технология ни наблюдават постоянно, а от време на време пращат послания посредством Последния пророк, дребничък френски журналист и автомобилен състезател, който някога се е казвал Клод, но сега го знаят като Раел, „вестителя“.
Странно ли ви звучи? И аз така си помислих, когато го прочетох първия път у дома във Вашингтон, но тук, в Лас Вегас, признавам, че съвсем не ме учудва толкова. Вегас има такава способност: да смекчи дори най-изчанчените изчанчености до нещо по-приемливо. Сигурно е контекстът; нали изчанчеността е относително качество. Всъщност раелците са само една от няколкото групи в хотела. Освен тях тече детски конкурс за красота - петгодишни момиченца треперят под товара на златни коронки и родителски амбиции; нещо, наименувано „изпушване“ - доколкото схващам, клуб на масивни гейове, които се обличат в кожени дрехи и пафкат пури; група войници отпускари от Ирак; и разбира се, обичайната устремена към брака тълпа: млади булки, облечени в иронично бяло, преливащи от щастие и с преливащи деколтета. Едва ли някой забелязва раелците.
Да се изясним: не съм дошъл във Вегас за едното густо. Това е научно изследване. Раелците са легитимна религия, припозната като такава от най-висшата инстанция: данъчните. Раелците могат да се похвалят не само с данъчни облекчения, но и с другите украшения на религията: мит за сътворението, духовенство, богословие, ритуали, празници. Липсва им само пикантният секс скандал, но за това си има причина.
Само че - едно по едно.
Усмихната раелска доброволка ми подава кафяво пакетче и значка с името (точно така, ламинирана), със заръка да я нося на врата си по всяко време. Организацията е безупречна. Тръгвам покрай макета на посолството, подминавам панерите с презервативи и влизам в дълъг коридор. Чудя се накъде да продължа, когато Лара (според табелката й), загоряла и дългокрака калифорнийка, ме приветства със сияйна раелска усмивка.
- За първи път ли? - пита ме.
- Да - отговарям. Отдалече ми личи.
- Добре дошъл. - Тя докосва рамото ми и ме повежда по коридора. Докато вървим, споменава, че получила „посланието“ за първи път преди 13 години. Кимам разбиращо, въпреки че не знам кое послание точно има предвид.
- А ти кога го получи? - пита тя.
- Ами наскоро...
Тя ме поглежда съзаклятнически. Влизаме в голяма конферентна зала със сцена отпред и две огромни телевизионни стени покрай нея. Атмосферата е празнична, по насиления вегаски образец. Музикалният фон е самба. Сцената привлича вниманието ми: върху нея танцуват няколко жени по бански и къси поли като във вариете. Не за последен път си напомням, че присъствам на религиозна сбирка, не на ергенско парти. Лара ме упътва към един стол и ми заръчва да изключа джиесема си и да се радвам. После си тръгва. До мен седи жена на средна възраст с къса посребряваща коса. Изглежда не на мястото си - като счетоводителка или нечия леля. Озъртам се и виждам, че изобщо не е единствената. Да, има доста народ с конски опашки и татуировки, но и костюмарите не им отстъпват. Междувременно музиката е дегенерирала до диско. „Потанцувай малко, полюби се малко, покефи се тая нощ.“ Предполага се, че всички са абсолютно трезви. Раелството забранява употребата на наркотици и алкохол. Това включва даже кафето - най-откаченият аспект от доктрините според мене.
В конферентната зала нетърпението расте. Всички очевидно очакват нещо, ала какво? Мислите ми се втурват. Оглеждам аварийните изходи, в случай че избухне пожар или оргия. Стават такива работи. Чел съм за раелското увлечение към оргиите, а това е последното нещо, което бй ме вълнувало. Първо, както казах, имам инстинктивна непоносимост към груповите дейности, а по-групово - или по-дейно – от една оргия здраве му кажи.