Музиката заглъхва. Осветлението отслабва. От тонколоните чуваме мелодичен глас с френски акцент, който извира от дълбините на космоса. Или иззад завесата. И в двата случая гали слуха.
- Той е посветил последните 37 години, за да направи света по-добър - казва Гласът. - Моля посрещнете... Пророка.
В залата влиза - какво ти, направо се материализира мъж, който скача на сцената. Изглежда на около 60, спретнат и строен, с оредяваща бяла коса, стегната в самурайски кок. Най-силно впечатлява облеклото му: чистобяло. Бели панталони, бяла риза, бели обувки и пухкаво бяло космонавтско горнище. Все едно се е пръкнал от епизод на „Стар Трек“. Около врата му виси златен медальон, голям колкото малко фризби. Две оскъдно облечени жени връчват на Раел, Пророка, цветя. Гледаме постановка с перфектна хореография. Тълпата е станала на крака, аз също, и ръкопляскаме.
След доста време утихваме, а Пророкът заговаря.
- Имам въпрос към вас - акцентът му прилича на инспектора от „Розовата пантера“. - Щасливи ли сте?
- Да! - викват всички.
- Добре - казва той, - значи мога да си ходя. Не ви трябвам.
През публиката пробягват хихикания.
- Какво? О, искате да сте по-щасливи? - Раел прави пауза. - Зашо сте дошли тук?
- За да те видим! - провиква се някой от задните редове.
- Не, повече - отхвърля Раел четката.
- Да станем по-щастливи! - предполага друг.
- Не, повече.
- Да обичаме!
- Повече.
- Да сме осъзнати.
- Да, но има още.
- Да почувстваме елохимите.
- Да - потвърждава Раел, все едно хвали най-умното хлапе в стаята. - Да чувстваме заедно с елохимите. Елохимите имат високи технологии; те постоянно гледат Земята. Така че могат да ни видят, но е по-лесно, ако се съберем заедно. Ние обичаме елохимите. Не искаме да ги мъчим.
Още смях.
Да си раелец, не е лесно, заявява човекът, известен преди като Клод. Хората ти се подиграват.
- Какво? Верваш в НЛО? - казва той с нелоша имитация на селски американски акцент. - Трябва да избягаме от зоопарка - продължава; „зоопаркът“ е „Онова там отвън“. - Когато дойдете тук, може да бъдете замърсени. Дори най-добрите раелци сме замърсени. Трябва да сме заедно, за да избягаме от зоопарка.
Това слага началото на един лайтмотив за цялата седмица: „Онова там отвън“ е проблемът. Ако имаш проблеми, примерно с наркотици, вината не е твоя, а на твоето „програмиране“, както го нарича Раел. Думата не е подбрана случайно. Раелците владеят езика на науката, макар и в изопачена форма, както ще установя по-късно.
Раел споменава Буда, един от заварените му братя редом с Исус и Мохамед.
- Учението на Буда бе най-доброто. Почти съвършено, но не съвсем.
Още един лайтмотив: другите почти са прозрели истината, но не съвсем. Раел е не само Последният пророк; той е и най-добрият.
Посланието на раелството, може би ще се изненадате, се съсредоточава върху достигането на собствената ни сила. Ние сме способни на всичко, твърди то.
- Всеки от вас може да бъде Буда - казва Раел. - Или втори Раел. Можете да сте дори по-добри от мен.
Тук следва шумно ахване. По-добри от Раел?
- Точно така. Имате неограничен потенциал. Нека кажем „Да“.
- Да - изкрещяваме ние с всички сили. Признавам, усещането е хубаво.
Раел говори повече от час, преди да си вземе почивка в чистобяло кресло, запазено специално за него. Сянка му пазят двама мускулести момци със слушалки и сурови лица. Раел не си поплюва на тема безопасност, макар че не мога да си представя кой би искал да навреди на този щастлив французин с костюм на космонавт.
Правя си резюме на чутото. Честно казано, приемам повечето от него. Без извънземната част - в нея се съмнявам сериозно, - а и ловя бас, че Раел не е доведеният брат на Буда. Останалото обаче, основната част, се състоеше от най-изтъркани клишета на тема „помогни си сам“. Раел за щастието: „Щастието идва отвътре“. Раел за рисковете: „Излезте от зоната си на комфорт“. Раел за автентичността: „Бъдете себе си“. Раел за бъдещето ни: „Мечтайте смело“. Давам си сметка, че Раел е Тони Робинс56 в скафандър.
Раелците почитат елохимите, извънземните ни създатели, но не вярват в Бог (въпреки че „елохим“ на иврит значи „Бог“). „Нашият Бог е науката“, твърдят те. И действително непрестанно цитират едно или друго научно изследване. Помагат си с пауърпойнт слайдове (раелците обожават Пауърпойнт почти колкото секса), за да илюстрират как, да речем, мислите моделират мозъка ни, като променят невронните пътеки57.
- Нашата мисия е съвсем малка - продължава Раел, когато се връща на сцената. - Искаме да спасим света.
Избухва смях. Но Раел говори сериозно. Раелците наистина се мъчат да спасят света, макар и по необичаен начин. Те не садят дървета, нито изхранват бедните. Те спонсорират събития като Деня на монокините и даряват пари на благотворителни организации като Clitoraid, които поддържат клиники в Африка, специализиращи във възстановяването на осакатени женски гениталии. (На сайта им пише, че мога „да спонсорирам клитор“ ) А най-известната раелска инициатива е Clonaid. Тя се стреми да клонира човешки същества. Смислена задача според раелския светоглед. Елохимите са ни създали по свой образ и подобие, а сега раелците поемат по пътя на създателите ни. През 2002-а учените от Clonaid хвърлиха бомбата по-точно кьорфишека, - че са клонирали човек: момиченце, кръстено Ева, естествено.