Въпросният кьорфишек въобще не е повлиял на репутацията на Раел сред последователите му. На нея не й влияе нищо. За разлика от Папата или проповедници като Джими Суогърт Раел е неподатлив на скандали. Няма защо да се тревожи, че ще го спипат без гащи; сред редовите раелци по-скоро може да настъпи брожение, ако спипат Последния пророк със гащи.
Всички новодошли са поканени да се наредят и един по един да се представят от сцената. Това е упражнение за сближаване, като на някой тиймбилдинг или сбирка на анонимните алкохолици. Всички изглеждат съвсем нормални. Един мъж споделя, че живее в Сиракуза и работи в ресторант. „Нищо специално“ - добавя хрисимо.
- Но ти си специален - провиква се някакъв раелец и следват масови ръкопляскания.
Следващият е 69-годишен пенсиониран фермер от Тексас, дошъл във Вегас заради хазарта, но решил да пробва и раелците, по несъвсем ясни причини. Още ръкопляскания. На сцената стъпва жена: „Винаги съм била раелка. Просто не съм знаела“. Бурни ръкопляскания. Жилав мъж на средна възраст с вълниста тъмна коса. Роден бил в Пуерто Рико, разказва, и от деветгодишен знаел, че си има пазители, и му се случило някакво преживяване, близко до смъртта, и породило въпроси, огромни въпроси, за живота и вселената, и после прочел книгите на Раел, и получил отговор на всичките си въпроси.
Ръкопляскания. Само че той не е свършил. И няма изглед да свърши. Стои на сцената и говори, говори, говори. Рики, един от „насочващите свещеници“, се опитва да го спре деликатно и безуспешно. Започвам да се въртя на седалката си. Неловко ми е. Но и безкрайно любопитно. Как ще се справят раелците с непокорството? Ще извадят ли фазерите, настроени на зашеметяване? Развръзката се оказва доста по-прозаична. Рики меко, но неотстъпчиво настоява мъжът да отстъпи ред и на следващите, и накрая пуерториканецът слиза от сцената.
Сега Рики се мъчи да изстреля неколцината оставащи новаци. Осъзнавам, че това включва и мен. Чувствам се като мошеник, какъвто на практика съм - нали съм дошъл под прикритие. Раелците са се парили от журналисти, които са ги подиграли като откачени хедонисти. Май няма да се отнесат към присъствието ми тук мило. Усещам как ме опипват погледи, макар че може и да си въобразявам.
Претеглям наум последствията от действието или бездействието. Решавам да действам. Качвам се на сцената и веднага ме втрисат страхът и възбудата, които винаги съпровождат появата ми пред масова публика. „Искам да умра; да остана тук завинаги.“ Смотолевям, че съм консултант по щастието - което не е далеч от истината, имайки предвид предишната ми книга58 - и че приятел на мой приятел ми е споделил за „посланието“ (пак не лъжа съвсем, нали открих раелците в интернет), и че съм тук от любознателност. Това вече е чистата истина. Аз съм любознателен. Като мнозина вярвам, че не сме сами във вселената. При милиарди планети, все на някоя трябва да има живот. И навярно той ще е по-напреднал, навярно носителите му ще могат да създават други носители точно както сме на път и ние в лаборатории на Земята; навярно раелците са надушили нещо. Навярно. Има го и немаловажния въпрос за опипващите ръце и изобилието презервативи. За тях също съм любознателен - по-точно дали е възможно да основеш религия върху стремежа към щастие вместо отхвърлянето му, и ако да, получената теология по-малко тежест ли има от, да речем, християнството и исляма, които подхождат към плътските дела много по-рестриктивно? Интересува ме и готиният костюм на Раел. Откъде мога да си взема и аз?
Разбира се, не обелвам и дума за тия неща, докато стърча на сцената. Вместо това завършвам с признание колко съм щастлив, че съм тук. Което е вярно. Ръкопляскания. Всички пляскат за мен, изразявайки одобрението (любовта?) си просто защото съм тук - и съм аз. Признавам, става ми хубаво. Зарежете оня дзенкоан за звука на самичка ръка, която пляска; звукът на 200 пляскащи ръце носи далеч повече удовлетворение. Може би точно това привлича хората към религията. Не теологията, не ритуалът, дори не обещанието за рай, а приемането, безусловната любов, „колективният кипеж“, както го е нарекъл френският социолог Емил Дюркем.