- Естествено - отговорил Клод.
Елохимите знаели всичко за Клод. Били го наблюдавали от мига на раждането му, „а и преди това“. Били го избрали за носител на посланието им към човечеството. Казали му да се върне на другия ден с Библия и бележник. Той ги послушал. Изчели Библията, ред по ред. Не отричали събитията вътре, а ги обяснявали от научно-техническа гледна точка. Така например Потопът бил причинен от ядрени експлозии. Ноевият ковчег ли? Космически кораб, който се носил високо над Земята. Пресичането на Червено море? Позволили го отблъскващи полети. Изцеленията на Исус? Осъществили ги концентрирани лазерни лъчи, изстреляни от далечен космически кораб.
Защо, попитал Клод, сте дошли на Земята? Елохимите обяснили, че много отдавна приличали на настоящите хора. Експериментирали със създаването на нови форми на живот. На планетата им избухнал дебат, като някои елохими подкрепяли експериментите, други предупреждавали, че такива вмешателства може да родят опасни чудовища. Затова се разбрали да провеждат експериментите другаде: на Земята. И така започнал вероятно първият случай на междугалактически износ на боклук.
Затварям книгата. Не знам какво да мисля. Порядъчно убеден съм, че нищо такова не се е случвало, а Раел, т.е. Клод, или лъже, или халюцинира, може и двете. Но как да си обясня 80 000 последователи? Всичките ли халюцинират? Мнозина изглеждат съвсем здравомислещи - някои дори повече от мене. Да не говорим, че ако единственото мерило за достоверността на една религия беше фактологично верният мит за сътворението, щяха да останат много малко религии. Има обаче и други истини. Етичните. Истините на сърцето. Раелците може да грешат за срещата с извънземните, но да са прави за други работи, например нуждата да внесем малко купон в религията, за чудесата на науката, за правилната употреба на презервативите. Една заблуда не прави цялото начинание безполезно.
Сещам се какво беше споделил един ватикански епископ, довереник на Папата, на някакъв бивш репортер по вероизповеданията към „Уошингтън пост“: „Вярвам в непорочното зачатие точно толкова, колкото и в Дядо Коледа. И все пак обичам вярата си“. В миг на откровеност епископът е изразил един житейски подход, който заклетите рационалисти пренебрегват - а именно, че можем да извлечем голяма, осезаема полза от митовете. Не митовете в смисъла на лъжи, а в изначалното им значение: на истории, които ни помагат да си проправим път през трънака, наречен „живот“. Джоузеф Камбъл го описва така: „Дали е вярно? Кого го е грижа? Това е източникът на живота ми. Усъмнете се пред някой свещеник в космологичната автентичност на архаичната му представа за вселената или за историята на света: „Кой си ти, възгордял се разуме, та се съмняваш в чудото, от което произтича целият ми живот?“
Много американци усещат това интуитивно. В едно скорошно допитване за най-важния елемент от религията им само 40 процента са отговорили: „Вярвам, че е източник на истина“. Остават страшно много хора, за които вярата носи нещо друго. Какво обаче? Забележителното изследване на психоложката Чана Улман върху хора, сменили вярата си, подсказва няколко възможности. Оказва се, че за такива хора не вярата, а опитът има най-голямо значение. Те не възприемат толкова нова идеология, колкото нова форма на „емоционално облекчение“. А раелците, халюциниращи или не, получават много облекчение - емоционално и не само.
Откровено казано, религия, която не отрича еякулацията, си е свеж полъх. Ще се изненадате колко са редки. Не само католиците вярват, че сексът ни отдалечава от Бог. Според даоистите еякулацията разхищава скъпоценната чи, енергията. Джайнистите, древна аскетична вяра в Индия, считат еякулацията за убийство, тъй като при нея умират толкова много сперматозоиди. Когато го разбрах за първи път, потръпнах от вина, понеже си припомних един определен ден от шестнайсетата ми година, когато извърших личен геноцид. Раелците обаче твърдо подкрепят еякулацията. Те искат да еякулирам, и то скоро. Е, не твърде скоро, но и така звучи освежаващо.
Нещо ми намирисва в цялата работа, макар че не знам кое точно. Не са извънземните или освободените гърди – хубаво де, не само те; има нещо друго у раелците, което ме смущава. Не ми се струват опасни. Няма да забъркат някое масово самоубийство, не и докато купонясват така. А, ето го и разковничето. Купонът. Достатъчен ли е?
На следващата сутрин заварвам всички да лежат на пода на конферентната зала. Последвам примера им, като за възглавница ползвам раницата си. От уредбата свири ню ейдж музика. И звучи Гласът, все така мелодичен и френски. Вдишайте дълбоко, напътства ни. Вдишвам. Почувствайте клетките в пръстите на краката си. Не ми е ясно как да почувствам отделните клетки, но искам да зарадвам Гласа, така че се старая.