Сваляме ръце и докато се озъртам, установявам, че никой не ме съди. Колко освобождаващо - да признаеш най-черните си мисли и да останеш непокътнат, неосъден. Съществуването на елохимите все още ме съмнява, но идеята за тъй опрощаващ Творец ми харесва. Отбелязвам си да добавя това към списъка ми с изисквания.
На четвъртия ден от академията на щастието откривам уловката. Него следобед влизам в конферентната зала и се натъквам на едър надпис: „Добре дошли в работилницата за смяна на пола“. Опа. Очите ми се стрелват към изходите. Целта на работилницата, обясняват ни, е да видим света през очите на другия пол. Това бил най-важният семинар от конференцията. Мисля си как изобщо не ща да го правя, когато водещият добавя:
- Колкото повече се противите отвътре, толкова по-нужно ви е това.
След няколко часа ще се омешаме тук с променени полове. Жените ще дойдат като мъже, мъжете - като жени. Това не е парти с преобличане, казва водещият. Трябва да се трансформираме по всички възможни начини, да стигнем до края.
- Ще разтворим всичките си емоции. Ще плачем - продължава той, и тоя път не се усъмнявам изобщо.
Разполагаме с няколко часа да се подготвим. Мъжете влизат в помещение, което изглежда като задкулисната част на театър. Наоколо има купчини с рокли, обувки и перуки. Взимам си симпатична синя рокля на точки, руса перука, няколко огърлици и - в изблик на амбиция - сутиен размер 85 С. Натъпквам ги в чантата и отпрашвам към бара на хотела, където се опитвам да повдигна бойния дух с две мартинита с водка в бърза последователност.
Когато се връщам в стаята си, с поуспокоени от водката нерви, се просвам на леглото и преценявам ситуацията. Мога да кръшна от упражнението - никой няма да забележи, - но това е избор за пъзльовци. Стигнах дотук, ще откарам и понататък. Имам обаче въпроси. Практически. Например отиват ли си червени обувки със синя рокля? А и метафизични: какво общо, да му се не види, има преобличането като другия пол с извънземните или щастието, или моето търсене на Бог? Гласът не каза, така че сам трябва да запълвам дупките.
Женската страна на Бог, анимата, е важен, но често пренебрегван аспект. Създателят не е само огън и жулел, и мъжкарско чудотворство. Той притежава и по-нежна страна. Почти от зората на цивилизацията човечеството е почитало богинята майка, като почти всяка теистична религия съдържа женско проявление на Бог. При евреите е Шекина, при хиндуистите - Шакти. Руми твърди: „Жената е Бог, който сияе през тайнствен воал“. Затова допускам, че раелското упражнение по смяна на пола цели да ни свърже с тази извечна женска природа. Или надценявам раелството?
Уф, все едно. Имам си по-належащи грижи. В рамките на два часа трябва да се превъплътя от Ерик в Ерика. Задача първа: да си избръсна краката. Не споря. Самобръсначката постоянно се оплита в космите. Кървя. Кълна. Опитвам отново. Пак кървя. Пак кълна. Как се справят жените? Слагам си роклята, което отнема по-дълго, отколкото си представях, и отивам в помещението, където останалите се подготвят. Една от отговорничките, мила жена, която ще нарека „М.“, ми слага грим и червило, после ми прави педикюр. Удивявам се колко работа включва това - повече от изстрелването на совалка. Стигаме до мъчната част: гърдите. М. откъсва тоалетна хартия, смачква я на топка и я натиква в роклята ми. Отначало не изглеждат добре. Седят на бучки или твърде сплескани, или едната е поголяма от другата. Накрая обаче ги натаманяваме и се сдобивам с нещо, наподобяващо цепка. М. ми нахлузва чифт обувки с токчета и трансформацията приключва.
Докато се зяпам в огледалото, не мога да повярвам на очите си. Изглеждам добре, страшно добре. Гъстата ми руса коса се спуска привлекателно по щедрата ми гръд. Обръснатото ми лице е гладко, а ружът придава лек, но здрав блясък на тена ми. Дума да няма: яко парче съм. В тоя миг се случва нещо необичайно. Откривам, че съм привлечен от себе си или поне от това женско мое превъплъщение. Набързо обмислям какво следва от това, но посоката на разсъжденията не ми допада, затова я зарязвам и се насочвам към сбирката.
Тъкмо прекрачвам прага, когато М. ме спира.
- Изобщо не се прави така.
- Кое не се прави така?
- Ходенето.
Ама как така? Ходя от над 40 години и винаги съм си мислил, че много ме бива. Обаче ядец. Вървя като мъж, обяснява М. А трябва като жена. Преподава ми бърз урок. Лактите прибрани. Дланите надолу. Това ще ме застави да люлея бедра, нещо, което не ми е било приоритет досега. Поупражнявам се, докато М. не потвърждава, че се справям.
Пристигам на сбирката. Май когато си сложиш рокля и си обръснеш краката, ехидниченето почва да ти идва отвътре. Улавям се, че давам оценки на другите „жени“, и то невинаги мили. Роклята на тая не ми харесва. Виж съчетанието на оная - сигурно се шегуваш; тая пък тръгнала без токчета, о, боже.