Раелските водачи постоянно ни напомнят: ние не вярваме в Бог. Нашата религия е науката. Става дума обаче за избирателен прочит. Раелците не приемат еволюцията, а някакъв вид интелигентен дизайн. Създал ни е не Бог, а извънземни. Не вярват и в теорията за Големия взрив. Колкото до Айнщайн, той си е гений, но е сбъркал някои неща - да речем, теорията на относителността.
Въпросите и контравъпросите донейде приличат на истинска синагога, само че тук има значително повече докосване; някаква умопомрачително красива двойка на съседния надуваем дюшек се е отдала на страстни ласки. Странното е, че непрестанната раелска чувственост бързо омръзва, даже почва да дразни. Спалните неслучайно си имат врати.
Сякаш доловил мислите ми, попрегърбен мъж с посребряваща коса пита:
- Ами ако вярваме в Посланието, но не сме готови за, сещате се, чувствените работи? Какво става с такива нещастници като нас?
Околните се разкискват. Но въпросът си струва и аз очаквам отговора му с нетърпение. Получавам го от една отговорничка:
- Просто си оставете още време - казва тя закачливо.
Смехът избухва отново, но прегърбеният мъж не изглежда доволен.
- Вижте - продължава тя. - Според вас какво е чувственост?
- Секс, такива неща - отвръща мъжът.
Отговорниците възкликват в хор. Грешка на новобранец.
- Проблемът е - обяснява отговорничката, - че хората бъркат чувствеността със сексуалността. Правят секс без чувственост, все едно са зайци. - Тя издава тъничък звук; сигурно зайците така правят по време на безчувствения си секс.
- Усъвършенстването е фина настройка на сетивата. Да се доближиш до другия - тя погалва отговорника, седнал до нея.
- Сексуалността е кеф - прибавя, все едно някой би й противоречал. - Ние сме като играчки едни за други.
Двойката на съседния дюшек определено е съгласна. Играта там е в разгара си. Междувременно отговорничката допълва:
- Създадени сме за удоволствие, тъй че няма поводи за вина. А и винаги може да се откажете.
Последната фраза явно задоволява прегърбения мъж. Може да се откаже. До мен блондинката, обсипана с пайети, половинката от „двойката на играчките“, както съм почнал да ги наричам наум, се отскубва от възела, колкото да зададе въпрос. Пита за теорията за 21-те грама. Предполага се, че след смъртта тялото олеква с 21 грама - което според окултните среди доказва, че съществува душа.
- Това е стар слух - отвръща един отговорник, повишавайки гневно тон. - Покажете ми доказателства. Дори не е редно да говорим за това. Само си губим времето. Науката е нашата религия. - Ядът му ескалира. - Посланието е напълно научно и ние трябва да се придържаме към науката, а не да дрънкаме врели-некипели пред двеста души.
Смаян съм. Защо теорията за 21-те грама да е врели-некипели, а съществуването на елохимите - неопровержима наука? Всъщност раелците постоянно се подиграват с другите НЛО групи и намекват, че нещо им хлопа. Лудостта на един е теология за друг.
Чул съм достатъчно и се глася да си тръгвам, когато един отговорник казва, не помня по какъв повод: „Вижте, тази философия обогатява живота ми“. Изрича го така откровено и убедено, че чак се засрамвам от саркастичните гласчета вътре в мен. Ако тази щуротия наистина обогатява живота им, кой съм аз, възгордял се разум, та да им се надсмивам? Тертулиан, римският писател и богослов, има една мисъл: „Вярвам, защото е нелепо“. Не въпреки нелепостта, а заради нея. Мисълта, естествено, е нелепа, но по някакъв странен начин има смисъл. Хъкълбери Фин е сбъркал. Можеш да се молиш лъжливо. Следващата сутрин забелязвам няколко жени, които винаги сядат най-отпред и обикновено се движат в пакет. Всичките носят сребърни огърлици с бели пера и са, без изключение, красавици, дори по раелските мерки. Кои са? – питам съседа си.
- А, това са ангелите - казва той.
- Ангелите?
- Да, раелският Орден на ангелите.
Орденът бил създаден преди 15-ина години, след като Раел получил телепатично съобщение през самурайския си кок от елохимите. Ангелите полагат обет за безбрачие, с две изключения: елохимите, когато се върнат на Земята през 2035-а, и пророците. Като единственият жив пророк, разбира се, е Раел.
Когато разказвам това на приятелки, в погледите им светва „аха!“, сякаш тъкмо са разгадали последната дума в особено трудна кръстословица. Вече всички парчета са си на мястото. Загадката е решена. Раел има една цел: да се облажи. Каквото и друго да им разкажа за раелците, няма значение.
Може и да е вярно, но не ми струва цялата истина. Все едно да заявиш, че понеже Папата получава просторен безплатен апартамент в Рим, целта му е една: недвижимият имот. Навярно се случва и нещо друго. А се сетих за Папата, понеже Раел често го споменава, и то не с хубаво. Раелците, голяма част от които са бивши католици, се опълчват безспир и без свян на католицизма, „противопоставяйки НЛО на разпятието“, както пише социоложката Сюзън Палмър, която е изучавала раелството. Раел умишлено предизвиква Католическата църква, като раздава презервативи пред католически гимназии в Канада или води „семинари по мастурбация“, или твърди, че „семейството е опасна секта“. Ние обаче никога не се отскубваме напълно от онова, с което се борим ожесточено; всъщност колкото по се борим, толкова по затъваме в него. Омразата е не толкова огън, който ни поглъща, колкото лепило, безумно лепило, което ни скрепя с обекта на привидното ни отхвърляне. Близкият изток е ярко доказателство за това, раелците - също. Те са вкопчени в мъртвешка прегръдка с католиците. Всъщност цялото движение е своего рода огледален образ на Католическата църква. Католиците имат кръщене; раелците - „трансмисия“. Католиците имат ордени на монахини; раелците - Ордена на ангелите. Раелците са се отдали на онова, което психиатрите наричат „формиране на реакция“, а всички останали - залитане в другата крайност. Настроени са толкова антикатолически, че не си дават сметка колко обвързани са с Църквата.