- О, това си е цяла история. Имаш ли време?
Буритото ми почти не е мръднало. Да, имам време.
Онази вечер започнала криво. Нито една от роклите в гардероба на раелците не ставала на Джон, затова той взел една на заем от приятелка. Добавил „потресаваща перука“ и малко грим и отпрашил с колата си към хотела. Тъкмо се престроявал, когато гримът му се разтекъл, подлютил му на очите и той закриволичил по платното лудешки. Чул сирена, а в огледалцето за обратно виждане проблясвали сини светлини.
- Моля за документите ви, госпожо.
- Ами не съвсем - отговорил Джон с плътния си баритон.
Полицията в Лас Вегас несъмнено е виждала всичко може даже да разполага със специален отряд за борба с поклонници на извънземните, обличащи се като другия пол, но този полицай трябва да е бил нов, ако се съди по това, как се облещил.
Джон посегнал към жабката и - прас! - роклята на приятелката му се разпрала по шева.
- Предполагам, че не настоявате да изляза от колата, г-н полицай?
- Не, госпожо, ъ, господине, няма нужда.
В пристъп на съпричастност - или шок - полицаят пуснал Джон само с предупреждение, но не и преди да попита накъде е тръгнал облечен така.
- Вярвате или не, г-н полицай, опитвам се да спася света.
После Джон разказал случката на раелската конференция пред всички. Публиката се смяла, а когато свършил, му ръкопляскала оглушително. Джон се зарадвал на вниманието, на приемането - кой не би?, - а аз още веднъж си помислям, че може би тук е разковничето. Зарежете всичките щуротии за НЛО, извънземни, генно инженерство или дори чувствени пътешествия. Раелството като всички религии предоставя на следовниците си чувство за общност, за принадлежност, за човешка милост. Самите вярвания почти нямат значение.
С течение на времето забелязах, че Джон превключи от „те“ на „ние“, когато говореше за раелците. Един ден го видях да носи раелски медальон. Превръщаше се в раелец.
Докато Световното турне на щастието върви към финала си, достигам до неловък, но неизбежен извод: раелците си приличат с нас повече, отколкото бихме посмели да признаем.
Те са наша карикатура, а всяка карикатура съдържа някаква истина. Раелците се прекланят пред технологиите до крайност („Науката е нашата религия“), но не го ли правим и всички ние? Не възприемаме ли технологиите - не определена технология, а самата технологична идея - като почти божествена сила, творяща добро? Те не са просто религията ни, а и магията ни. Докато доволно цъкаме по смартфоните си, може да си мислим, че сме светлинни години по-напред от примитивните си предци, които са вярвали в скрити духове и феи (а някои още го вярват), но ако се замислим, каква е разликата?
Да, смартфоните можем да ги видим и пипнем, а духовете не, но сме населили тези технологии с всевъзможни магически сили: силата да преодоляваме времето и пространството, да се свързваме (religio), да обучаваме децата си, да изцелим болните. Митът за технологиите като спасител се явява най-ярко в рекламите ни. Сигурно сте ги виждали. Болно дете в африканско село. На стотици мили няма лекар. Изведнъж от небето просиява ярка светлина, включва се компютър, обажда се лекар от Амстердам или Ню Йорк, и о, чудо, детето е спасено.
Говорител с гласа на Бога ни съобщава, че тази или онази телефонна компания „сбъдва чудеса всеки ден“.
А удоволствията? Може да се смеем на раелците с техните секс игри и ботове удоволственици, но и ние се кланяме пред Бог Удоволствие. Портфейлът ми прелива от „карти с награди“ от всевъзможни компании. Всички носят едно и също скрито послание: „Почерпи се. Заслужаваш“. Ама... вярно ли?
Какво точно съм сторил, та да заслужа тъй щедри награди... освен дето платих 24,75 за нова - и ненужна - сокоизстисквачка? Тук раелците отново са довели собствените ни склонности до абсурдна крайност. Може да се окаже, че те са, както допуска Сюзън Палмър, обществени сатирици. Навярно са основали изчанченото си движение, за да ни помогнат да съзрем собственото ни безумие.
Аз не мисля така. Според мен раелците са добронамерени, мъничко наранени и изгубени, може би повече, отколкото средностатистическия човек, но разликата е в количеството, не в качеството. Не ги считам за култ. И десет цента не са ми поискали. Не са ме насилвали да правя нещо пряко волята ми.