Увъртам около темата за задръстената си чи. Не знам откъде да я подхвана - срам ме е, - затова си говорим за даоистка философия, още една смущаваща тема. Не мога да схвана даоизма. От всички религии, които съм разучавал, той се оказва най-хлъзгав. Прилича на Лос Анджелис: в него няма „него“. Изчел съм всичките класики, дори изкарах курс по тайчи, но още не знам какво е даоизъм, освен някаква смътна идея да се носиш с потока. Да „чатнеш“ даоизма е, като да прегръщаш тюлен, намазан с лосион против слънце. Защо е така трудно?
- Защото даоизмът е аморфна религия - обяснява Бил. Нарочно е неясен. „Дао Дъ Дзин“ е творба с монументална неяснота по думите на Бил - „дългът поема във възхвала на нещо, което не можем да именуваме, камо ли да си представим“. Това нещо е дао. Обикновено го превеждат като „Пътят“, но и като „Вселената“, „Природата“, „Бог“, „Великата пустота“, „Великото тайнство“ или просто „как стоят нещата“. В „Дао Дъ Дзин“ всяка строфа може да се тълкува по безброй начини. Ето защо има толкова много преводи и коментари, повече отколкото за всяка друга свещена книга освен Библията. Всички си мислят, че знаят какво иска да каже „Дао Дъ Дзин“, но грешат. Идеята не е да знаем, не и в обичайния смисъл на думата.
За даоистите знанието е врагът, пречка пред духовния напредък, точно като за свети Франциск и Руми. Даоизмът не насърчава невежеството, а по-скоро друг вид знание, което не се основава върху понятия, върху логика „клъц-клъц“, а върху интуитивен усет за нещата. Иначе казано: мъдрост. Ако Лао Дзъ, загадъчният автор на „Дао Дъ Дзин“, се появи днес, той без съмнение ще сподели няколко думи за интернет - и няма да са от милите. Всичките тези байтове, блогове, чатове... толкова много информация, толкова малко мъдрост. Ето това би казал.
Клетият Бил е трябвало да се гмурне в света на знанието - например да научи китайски, - за да преведе тези текстове, които изповядват пълна липса на знание. Ако това ви се струва противоречие, още нищо не сте видели. Даоизмът съдържа толкова парадокси, че свят ще ви се завие. И няма.
Лао Дзъ ни учи да се проваляме, казва Бил, наливайки още чай.
Иска да се провалим. Защо?
- За да успеем. За да започнем наново. Също като луната. По-добре бъди като сърпа след новолуние, отколкото като пълната месечина. Ако си като пълнолунието, обречен си да страдаш. Да намаляваш. Но ако винаги успяваш да си като онова сърпче, значи постоянно ще растеш.
Идеята ми харесва - и ме подсеща за съвета на Уейн да „започна наново“, - но се чудя как е възможно да оставаме като новата луна, която по дефиниция винаги ще расте.
- Като при сърфинга - отговаря Бил, сменяйки метафората със същата лекота, с която налива чай. Лао Дзъ прилича на сърфиста, който винаги търси най-ниската точка на вълната.
Друг крайъгълен камък на даоизма е „у-уей“, буквално превеждано като „не-действие“. Като го чух за първи път, си помислих, че е хитро оправдание за мързела, измислено от някой китайски лентяй преди векове. Не било, уверява ме Бил. У-уей всъщност е „действие без усилие“. Разликата между това, да караш нещата да се случват и да ги оставяш да се случват.
Според даоистите съпротивлението е не само напразно, но и глупаво. Неоправдано напрягане. У-уей значи да подхождаме към живота не като война, а като навигация. Така поне твърди теорията. Както казват будистите, имам нужда да я изследвам.
Като споменах будизма, между двете учения има очебийни прилики. С времето те са почерпили много елементи едно от друго, но все пак се различават видимо. Ако будизмът се занимава с ума, даоизмът се занимава с тялото в най-широкия смисъл на думата. Той е философия на тялото, изразена в практики като тайчи, чигун и в крайна сметка в даоисткото търсене на безсмъртието - не на небето, ами направо тук, на този свят и в това тяло.
- Става дума за настройване на тялото ти към действието без мисъл - казва Бил и не за първи път в разговора ни ме обърква. Обикновено приемаме „без мисъл“ за нещо отрицателно, например: „Той го направи, без да мисли“, но даоистите имат предвид съвсем друго: действия, необременени от мисълта. Постигнеш ли ги веднъж, твърди Бил, чи започва да тече. А, дойдохме си на думата.
- Какво е чи? - питам аз.
- Сила, кохерентна енергия, като ония два пъти, в които я видях...
- Чакай. Видял си чи. Наистина ли?
- Да. Два пъти.
- Страхотно! Как изглеждаше?
- Като светеща сперма, сияеща сперма, която се движи навсякъде покрай мен. Все едно бях дрогиран.
- Нека да се изясним, Бил, и не го приемай като обвинение, но ти беше ли дрогиран?
- Не. Бях в будистки манастир.