Санди се счита за „кандидат-даоист“. Защо „кандидат“, питам я.
- Ами защото още има неща, от които да се отървавам.
Интересен подбор на думи. Не неща, които да научи или проумее, а от които да се отърве, да ги пусне. Даоизмът, в поголяма степен от будизма и останалите вярвания, се стреми да ни опразни от привързаности, познание, представи, амбиция... докато не останем пусти съсъди. Даоистите запълват дупката си с форма на Бог с Бог с форма на дупка. Това не е празнотата на будизма, която всъщност е всичкота, само че без нещата, без „аз“-а. В даоизма празнотата наистина е нищото. Великата пустота. Но тази Пустота има жизненоважно значение за съзидателния процес, за самия живот. От нищото се ражда всичко, или по думите на китайския император ХсуанТсунг: „По-малкото предшества повечето“.
Понеже сме се гмурнали дълбоко във Великата пустота, решавам да играя ва банк. Хвърлям думата с „Б“.
- Вярваш ли в Бог?
Санди отпива дълга глътка бира, преди да отговори... поточно да отбегне.
- Витгенщайн казва: „Онова, за което не можеш да говориш, отмини в мълчание“.
- Остави го Витгенщайн. Той е мъртъв. Ти, Санди, вярваш ли в Бог?
- Нужно ми е да знам какво имаш предвид под „Бог“. В момента, в който кажеш „Бог“, в главите на хората се явява някакъв образ. Аз вярвам в нещо, но не съм сигурна дали мога да ти го обясня. Някои ранни преводачи са превеждали дао като „Бог“, но са бъркали. Дао не е Бог. То е Пътят. Има разлика.
- Добре, но дава ли ти даоизмът отговорите, които търсиш?
- Не търся отговори. Търся само преживявания.
Обмислям думите й, докато се боря с хлъзгаво парче тофу.
Ето по какво се отличават всички източни религии от юдеохристиянските: акцентът върху преживявания, а не вярвания. Даоистите, будистите, хиндуистите, джайнистите не задават въпроси от сорта на: „В какво вярваш?“ Те са прерогатив на Запада - по-точно на християнството. Действие. Изживяване. Резултати. Ето ключовите думи на Изтока.
Разговорът ни неминуемо се завърта към чи. Сияйната сперма никаква я няма, а и аз не съм схванал напълно какво да търся.
- Чи е енергия, почти като електричеството, но не съвсем.
- Като хубава чаша кафе сутрин?
- А, не.
- И си сигурна, че съществува? А не си я въобразяваш?
- Нямам грам съмнение.
- Виждала ли си я?
- Не, но съм я чувствала.
Единият от пръстите на Санди е пострадал при автомобилна катастрофа. Изкълчен е за постоянно и винаги стърчи накриво, сякаш е свит в юмрук. Веднъж, по време на предишно идване в Китай, тя медитирала с учителя Ху, когато усетила как някой, нещо, опипва контузения пръст. Това опипване не боляло, даже било приятно. Гъделичкащо.
- Добре де, ако чи е истинска, защо не всеки я усеща?
Тук Санди влиза в ролята на Уилям Джеймс. Хората, които не вярват в чи, не могат да я усетят - обяснява тя, - понеже не са отворени към възможността да съществува такова нещо. Както пише самият Джеймс: „Понякога вярата в един факт може да допринесе за сбъдването му“.
Напредъкът на Санди по Пътя, като всички смислени пътешествия, се случва на прескоци. „Стигаш до ниво, на което си казваш: да, всичко това го разбирам. После осъзнаваш, че нищо не разбираш - докато не стигнеш следващото ниво, и така.“ Санди говори за това не с фрустрация, а с удивление. И тайнственост. Ето още една дума, която сме опорочили. Тайнството не е загадка, чакаща да я решим, а нещо, което няма човешко решение. То води не до фрустрация, а до благоговение - и усещането за благоговение расте в тандем с познанието. Колкото повече научаваме, толкова повече се смайваме. Великото тайнство.
Опасявам се, че разговорът ни се е зареял из стратосферата, която и без това ме привлича по принцип. Там, сред разредения въздух, ми е по-уютно, отколкото тук, долу, на Земята. Ако има антоним на „земен“, това съм аз. Слава богу, Санди ни насочва към меко кацане.
Даоизмът, обяснява тя, е практически път. Почти всеки ден, по дребни и големи начини, той й върши работа. Веднъж например успяла да изтърпи особено неприятно посещение при зъболекаря, като отделила ума си, вниманието си от случващото се в устата й. Или когато попадне в задръстване, вместо да се стресира, влиза в тайчи режим: бавно върти глава наляво-надясно и отхлабва мъртвешкия си хват върху волана.