Тук обаче спирам с приказките. Е, признавам, че ситуацията го налага - другите не ме разбират, - но ми се ще да вярвам и че част от даоистката мъдрост се просмуква в мен. Мълчанието, осъзнавам, е друг начин да се изпразним, да се хармонизираме с дао. Прозрението ме трясва като мълния, и естествено, ме обзема нужда да го споделя. За мълчанието няма да ми стигнат хубавите думи. Почна ли веднъж, няма да имам спиране, но, уви, няма пред кого, никой не владее езика ми, и се оказвам в странното, но не съвсем неприятно положение да задържа някаква мисъл - при това хубава - само за себе си.
Човешкият ум жадува установен ред даже ако неочаквано се окаже сред самия рай, затова си измислям ред. Събуждам се рано и незабавно правя осемте броката, които научих на връх Удан. Не искам да изгубя инерция. Неприятно ми е да призная, но без групата се мъча, няма го оня гигантски организъм, който да ме дърпа. После отивам до столовата и си правя закуска.
Наум благодаря на госпожа X. и страстта й към кафето. Сетне си харесвам някое ъгълче, свивам се в креслото и започвам да чета. Оставил съм Лао Дзъ и съм се прехвърлил на Джуан Дзъ. Той е вторият по известност даоистки философ, коренно противоположен на Лао, поне в стила, ако не в съдържанието.
Джуан Дзъ е пътешественик, волен скитник по собствените му думи и преди всичко разказвач. В историите му се срещат епични образи с имена като Уродливеца без устни или Мъжа с гуша колкото кана. Основните им поуки обаче са изцяло даоистки: не се вкопчвай в нищо, особено в собствените си представи, и следвай дао тъй, както ястребът се носи по вятъра.
Един следобед седя, чета Джуан Дзъ и наблюдавам... не, не ястреб, а пеперуда. Гледам я по-дълго, отколкото някоя друга пеперуда - или въобще жива твар - в живота ми. Гледам как пърха и се приземява, пак излита, гмурва се през въздуха. Може би Солала това има предвид под седене със забравяне, въпреки че по-добро име би било „седене с припомняне“ припомнянето какво представлява животът, когато обърнем внимание на скоростта си. Джуан Дзъ също е обичал пеперудите. Веднъж сънувал, че е пеперуда. „Внезапно се събудих и, ето, пак бях Джуан Дзъ. Ала не зная дали сънувах, че съм пеперуда, или съм пеперуда, сънуваща, че е Джуан Дзъ.“ Красив любопитен откъс, но как да си послужа с него? Повечето даоизъм е така. Звучи мъдро и част от мен знае, че е мъдър, но как да ми послужи, когато имам да си плащам сметките и лампичката „бензинът свършва“ свети, и къде, по дяволите, са ми ключовете?
Следващата сутрин се събуждам от потропването на дъждовни капки по металния покрив. Когато времето се прояснява, госпожа X. ми показва нейната версия на чигун. Тя е обявила осемте броката за прекомерно сложни. Докато стоим в двора, а Дейниъл ми превежда, тя ми показва оптимизираните упражнения. Изглеждат по-отпуснати от наученото на връх Удан, включват много ръкомахане, събиране на чи и силни вдишвания.
- Тази част е много важна - обяснява госпожа X. – Трябва да стегнете ануса си.
- Дейниъл, това последното точно ли го преведе?
Точно било. Анусът ми бил твърде хлабав. Това обяснява много работи. В крайна сметка се оказва, че моята чи не била задръстена. Тя изтичала, и то от ненадейна пролука. По-дълбоката житейска поука, която си вадя тук, гласи: навсякъде около нас има енергия - и любов. Мъчната част е да я удържим. Може би проявявам прекалена щедрост в тълкуванието... но защо пък не?
Дните ми в Книжния палат се нижат с даоистка лекота.
Пак чета Джуан Дзъ. Разказва за „истинския човек от древността“, архетипен образ, който следвал дао неотклонно. „Истинският човек от древността не се вкопчвал в живота, нито се боял от смъртта. Той пристигнал без очаквания и си тръгнал без съпротива.“ Давам си сметка колко малко си приличаме с истинския човек. Аз съм здраво вкопчен в живота (чак може да го задуша). От смъртта се боя, и то как. Имам огромни очаквания и солидна съпротива. Оставям книгата и размишлявам. Историята на Джуан Дзъ ми звучи невъзможна. Нима някой живее така, без очаквания и съпротива? Чувствам се изгубен.
Сещам се за Чуанлиан Ал-Хуан. Американец от китайски произход, който преподава тайчи от десетилетия. Известен е като „дивакът в тайчи“, понеже подходът му ярко се различава от механичните движения, предпочитани от повечето учители. Чуанлиан обича да казва: „Няма оправдания да не се движите“, или: „Всяко движение си има смисъл; не се движете безсмислено“. А ето и любимата ми мисъл: „Ако желаете да разберете дао, танцувайте го“. Чуанлиан е тайчи танцьор, тайчи гений. Движи се и изглежда, сякаш е 20 години по-млад от действителните си 74. Поне за мен той представлява живо доказателство за чи.