- Мъртвата ти приятелка? Видяла си нея?
-Да.
Приятелката й - мъртвата й приятелка - казала:
- За нищо не си виновна. И без това щях да го направя. Мерси за бонбоните.
Джейми се разплакала и избягала от стаята.
Насмалко да се задавя със сандвича.
- Как изглеждаше тя?
- Същата, само че здрава и щастлива. И някак прозрачна.
Не знам какво да мисля. Джейми не ми изглежда луда, въпреки че може би не съм най-добрият познавач на здравия разум, както един пияница не е най-опитният експерт по трезвеността. Очебийният въпрос - дали призракът е бил истински? - явно не занимава Джейми. Истински или не, призракът й помогнал. Позволил й да спре да се обвинява за смъртта на приятелката си и да си живее живота. „Истината е онова, което върши работа“, както твърди Уилям Джеймс.
Все още обаче липсвало едно парче - голямо парче. Джейми се нуждаела от механизъм, от теология (макар че тя не би използвала тази дума), чрез която да осмисли призрачното си преживяване, да го интегрира в еволюиращия си светоглед.
Оказало се трудно. Традиционните религии не предлагат кой знае какво за призраците. После се натъкнала на една книга: „Вещицата тийнейджърка“. Знам, звучи зле - обяснява Джейми, - но също като призрака ми помогна. Във „Вещицата тийнейджърка“ Джейми за първи път открила богинята - не някоя конкретна богиня, а идеята, че божествата имат и други полове освен мъжкия. Това я заинтригувало. Израснала без баща, тя така и не възприемала Бог като Космическия родител от мъжки пол. В малкия, лишен от татко, свят на Джейми бог била майка й. Тъй де, богиня.
Малко по-късно Джейми отишла на коледен базар с баба си. „Вземи си каквото искаш“, подканила я баба й. Джейми си купила книга за вещерството и тесте за таро. Книгата описвала всевъзможни ритуали: ритуална голота, ритуален секс, ритуално бичуване. Без обяснения - просто такива откачени ритуали. Джейми си имала достатъчно откачени неща в живота. Не й трябвали повече. Така че се отказала. Спряла да си търси богове, богини или други божества, дебнещи някъде там, и се отдала на домашните си работи и гаджетата.
После дошъл колежът и уиканският гъдел се съживил.
Прекият повод отново приел формата на книга. Конкретно тази, „Уика за самостоятелно практикуващи“, породила отклик у Джейми. Както подсказва заглавието, тя описвала вяра, тип „направи си сам“. Това допаднало на Джейми, която не била особено социална.
- И един ден, значи, си правя инициация в стаята, чисто гола. Разбира се, в тоя миг влиза съквартирантката ми.
- Мразя, като стане така.
- Аха. Та стърча аз, вдигнала нож, гола, и й викам: „Ъ, другия път може ли да почукаш?“
Голота и ножове. Не ми напомня на никакви познати ритуали... освен един, в който участвах против волята си, като бях на осем дена, но него съм го блокирал от паметта си. Правилата на нейния гол ритуал са ми интересни, но звучи твърде лично, затова не разпитвам. В кратце, Джейми отпратила съквартирантката си и подновила инициацията, като официално станала вещица. Това се случило преди десет години. Оттогава не се е обръщала назад. Открила посестрими вещици, присъединила се към ковън66, но още счита самостоятелната си практика за най-удовлетворяваща. Уиканците, навярно дори повече от мистиците, елиминират посредника.
- Тези неща засягат само боговете и теб - пояснява тя.
- Добре, но в какво вярват уиканците?
- Не вярваме в нищо. - Чувам самодоволния глас на Алън Купърман: „Казах ли ти? Невъзможно“. - Преживяваме нещата. Единственото, на което можеш да се довериш, е преж ивяването - сега Джейми звучи като даоистката Санди.
Тя се възприема като „логична вещица“ и се изнервя от „хлапетиите, които искат да са уиканци, но не щат да се потрудят“. Уика не е прищявка или игра за всички, обяснява тя.
Уика е религия, и то „напълно валидна“. Занимава се с големите въпроси. Помага на хората да проумеят мястото си във вселената и какво ги чака след смъртта. По-големи въпроси от това - здраве му кажи.
Чудя се обаче дали уика пасва на нерешителните като мен. Тя предлага стотици богове за избор: древногръцките, египетските, друидските, скандинавските. Защо толкова много? Какво лошо има в Единствения? Като повечето хора, отрасли в монотеистична среда, инстинктивно считам политеизма за по-нисш, атавизъм, регрес към времената, когато хората са почитали кумири и са мислели, че пиявиците и кръвопускането им влизат в здравните осигуровки. Езичниците не смятат така. За тях монотеизмът е, както се изрази тибетският лама за моето търсене на Бог, „леко ограничаващ“. Даже опасен. Както знае всеки икономист, монокултурните стопанства не се справят добре в дългосрочен план. Езичниците не залагат всичката си духовност на една карта. Имат диверсифициран портфейл за разлика например от евреите. Ако нашият Бог се издъни, не му е година - евреите нямат резервен изход. Прецакани сме. Не и уиканците обаче. Винаги има друг бог.