И не е само това, че уиканците се презастраховат. Политеизмът прави Бог по-достъпен. Ето как го възприема Джейми: Бог, единственият, е като едър диамант. Твърде едър и неразбираем за „малките ни маймунски мозъчета“. Затова уика разчупва диаманта на фасетки. Тези късчета - Бог, множественият - се проумяват по-лесно от неразгадаемото цяло. Политеистите почитат Бог-ордьовър, малки чинийки с мезета, които, взети заедно, ни нахранват добре.
Според Джейми уика е много демократична религия. Сам избираш боговете и богините, които ще почиташ – решаваш коя част от диаманта да гледаш, и никой няма да се засегне от избора ти. Тук няма ревнуващи божества. Най-хубавото е, че „ако някой бог не ти върши работа, можеш да го уволниш“.
- Можеш да уволниш бог?
- Аха.
Част от мен се влюбва в идеята за множество божества за временно ползване, но друга част се засяга. В моите юдеохристиянски уши това звучи богохулно. Да уволня Бог? Да изхвърля Всемогъщия? Да разкарам Аллах? Как е възможно? В смисъл, без да си навлека някои сериозни последствия с библейски мащаби. Джейми е готова с отговора си.
- То е все едно имаш приятел, с който винаги играеш покер. Това не разваля приятелството ти с друг човек, с който цъкате бридж; всеки от двамата обогатява живота ти.
С други думи, уика е идеалната вяра за хора с проблеми в обвързването. Ако с един бог нещата не тръгнат, винаги можеш да си хванеш друг. Джейми например известно време е флиртувала с келтските богове. Мислила си, че ще си паснат. Нали обожавала ирландските танци, културата, музиката. Но не пламнали искри. Не разбирала космологията им и, припомня си тя: „Когато им говорех, те не проявяваха интерес към мен“. Така че тя ги зарязала и продължила нататък. Без лоши чувства.
Друг изненадващ аспект на паганизма: боговете не са съвършени. Те притежават човешки слабости... и Джейми не се колебае да ги критикува. Афродита например има склонност да „командори“. Как, питам я, можеш да почиташ несъвършен бог, бог с малка буква? Винаги съм си мислел, че Бог затова е възникнал: да бъде по-добър от нас, да ни дава нещо, към което да се стремим. Иначе направо да взема да се кланям на оня пич в съседния блок, дето шкембакът му е като малък хладилник и има навик да се дръгне по задника.
Джейми и за това е подготвила отговор:
- Ние сме съвършени в несъвършенството си, боговете също. Зевс, да речем, е бил педофил, прелюбодеец и деспот, но от нас не се очаква да му подражаваме. Езическите богове съществуват не като съвършени създания, а като нагледни примери. „Не върши такива величествени тъпотии като моите.“
Джейми, както споменах, е пробвала будизма, но не й паснал. Според нея проблемът е, че будистите се стремят да потушат егото. Джейми не искала да убива егото си - а да го излекува. Допаднало й и това, че уика е нова. За разлика от поустановените религии уика се променя пред очите ни, като самата Джейми. Тя почувствала, че всъщност може да въздейства на вярата по начин, за който и дума не можело да става при например католицизма.
Често представят вещерството като противник на християнството, но двете религии имат и общи черти. Те наблягат на милосърдието и грижата за другите. Придържат се към Златното правило: не прави на другите това, което не искаш на теб да правят. Уиканците извършват ритуали и се молят, също като християните. Разликата, обяснява Джейми, е, че богомолците християни са малко или повече пасивни. Свещеникът или пасторът върши цялата работа. В уика не е така.
- В християнската молитва ме притеснява моментът на „Господи, моля Те, умолявам Те, толкова съм жалка. Нищо не мога да свърша сама. Може ли Ти да ми го свършиш? Понеже си толкова всемогъщ и прекрасен, а аз за нищо не ставам“. А при паганизма е: „Аз имам сила. Мога да променя живота си“.
В това отношение християнството и паганизмът са несъвместими. Едното казва: мога всичко. Другото: нищо не мога без Теб. Едното проповядва крайна зависимост, другото също толкова крайна независимост. Има ли средно положение, питам се. Крайна взаимозависимост може би?
Уика пасва съвършено на анархистите и антиконформистите. Дори съществуващите ковъни и уикански църкви са либерално организирани. Няма върховен уикански комитет, уикански Папа или регламент. Съществува само Заветът на уика: „Ако вреда в него няма, върши щото желаеш“. Или на по-съвременен език: прави каквото искаш, стига да не вреди на някого. (Звучи страшно просто, ама не е. Как определяш вредата? Смачкването на насекомо вреда ли е? Ако кандидатствам за работа и я получа, навредил ли съм на другите кандидати?) Уиканците упражняват несъднически, почти либертариански67 подход към живота. Приветстват всякакви хора, с всякакъв цвят на кожата и външност. Когато има толкова богове, кого го е еня как изглеждаш?