Разговорът се насочва към ритуалите. Всички религии имат ритуали, даже атеистичните като будизма. Децата схващат значението на ритуала сякаш инстинктивно. Дъщеря ми страшно се радва на малкото еврейски ритуали, които спорадично спазваме, например паленето на свещите по Шабат.
Вродена ли ни е нуждата от ритуали? Учените са открили, че частта от мозъка, в която е разположено религиозното мислене, е същата, в която децата си играят с идеи и изразяват творческите си импулси.
Уиканците определено умеят да изразяват. Те подхождат към ритуалите както музикант - към джаза: импровизират и се нагаждат в движение. Не виждат нищо срамно в това. Ритуалите са особено важни за тях, навярно защото имат толкова малко литургии и храмове. („Гората е нашият храм“, обичат да казват.) Всички митове могат просто да бъдат „изиграни“, но уиканците смятат, че не всички ритуали са създадени равноправни.
- Пълно е с лоши ритуали - казва Джейми, звучейки като някой от Удсток, който предупреждава, че „е пълно с лоша дрога“.
Лоши ритуали? А именно? В църква или синагога допускам, че да оплескаш някой ред от молитвата или да очакваш причастие, ако не си католик, или пък да пропуснеш да се изправиш (или седнеш) при даден знак, може да представлява лош ритуал. Само че Джейми има предвид съвсем друго. Лошият ритуал не е лоша форма, а лошо съдържание.
- Енергията не се заземява, хората призовават някое зайче, такива работи. Тоест какъв им е смисълът?
Добрият ритуал ни въздига; лошият ни смалява. „По делата им ще ги познаете.“
За уиканците ритуалите не са наследена вещ, която да отупат от праха за специални поводи. Те са гъвкави, менят се. Уиканците постоянно измислят ритуали. Което в първия миг звучи богохулно, но замислим ли се, има страхотна логика; религиозният порив е, в сърцевината си, творчески - и като всяко творческо занимание изисква силна търпимост към провалите.
- Като пробваш някой ритуал, може напълно да се издъниш. Няма проблем - обяснява Джейми. Уика е перфектната вяра за неперфекционисти, експериментатори и хора, готови да се изложат отвсякъде.
Май си намерих Бога. Или не съм. Докато се отбиваме от главния път, Джейми ме предупреждава, че църквата преживява „малка обществена криза“. Мисля си, аха, нещо с финансите им. Данъчните някой път просто прекаляват.
- Какъв тип криза?
- Един наш участник уби друга участничка, наряза тялото й и го изгори.
За малко не се блъсвам в мантинелата.
- Какво?!
Джейми обяснява как имало някакъв тип, който понякога ходел в църквата - всички го мислели за странен. В пристъп на ревност той убил приятелката си, която също членувала в църквата. На полицията казал, че я е убил, понеже е нарушила „уиканска кръвна клетва“. Такава клетва няма, уверява ме Джейми - пичът очевидно не е бил с всичкия си, - но църквата се тревожи, че медиите ще пропуснат тази подробност и репутацията на уика пак ще се срине.
Аз й вярвам, кълна се, но ще излъжа, ако не призная, че мъничко се боя да ида в това затънтено градче на езически ритуал с вещица, която едва познавам. Завиваме по един черен път и виждаме табелка с надпис „ВХВ“ и пентаграма. Стигаме до Временния храм на Водолея, който повече прилича на скромна хижа, отколкото на църква. Влизаме в обширна столова. Запознавам се с Крис, бивш моряк от Военния флот, както удостоверяват татуировките му - и други хора, всичките забележително незабележителни. Има офис мениджъри, училищни психолози, графични дизайнери. Вещици с ипотеки. Бившите католици отново са диспропорционално много. „Ритуаломани“, наричат се те сами.
Сядаме за малко, пиейки кафе и бърборейки - обичайните дреболии, нечия дъщеря тъкмо се омъжила в Лас Вегас, някого го повишили, - после изведнъж глас с шекспировски тембър обявява: „Време е да очертаем кръга“.
Докато крачим по тясна дървена пътека, обградена от свещи, Джейми ми доверява, че нощта е чудесна за ритуали.
Ръми. Студът хапе, но не вледенява. Всеки миг ще влезем в свещения кръг; уиканците си умират за кръгове - казват, че те съществуват „между два свята“. Влезеш ли веднъж в кръга, не може да излизаш, обяснява Джейми.
- Целостта на границата трябва да се запази. Не може просто да си тръгнеш, енергията ще се разпилее. Все едно пукаш балон.
Звънва камбанка и чувам плътния шекспировски глас:
- Сега храмът ще бъде издигнат. Нека всеки, който влиза, го стори по своя воля. Молим за тишина, докато пречистваме храма.